Page 95 - kustendilski_okrag

1911 г. в Кюстендил.71
Макар и с непостоянни помощи ентусиасти започ­
ват след 1905 г. да откриват професионални училища.
'Параскева Т.-Темелакова открива през 1905 г. в Дупни­

ца частно земеделско-стопанско училище.72 От следва­
щата година в Кюстендил работи тъкаческо-килимарско
училище, но закрито скоро вероятно поради материал­
ни трудности.73 През 1907 г. Райна Накова и Д. К.

Грозданова откриват в Кюстендил дамско шиваческо
училище, а от следващата година в същия град за­
почва да функционира и практическо-занаятчийско учи­
лище „Трудолюбие0 — просъществувало сравнително

дълго време.74
В резултат на различните стимули и фактори към

1910—1912 г. по не много конкретизирани данни_ за­
наятчиите в окръга изглеждат така: Кюстендилска око-
-тн+я-----екоггсг^бООО души (отчетени, за съжаление" в ста­
тистиката ог 1910 г. заедно със собственици и работ­

ници от индустрията: но приемаме, че те са малко по­
вече от другите); Дупнишка околия — 4000 души (от
общо 5490) и Радомирска околия — 2000 (от общр
3301) души.75 Или'в окръга те са\всичко 1Ц000 — 2

“ТГьтТГ позечс от последГГата статистика през 1893 ,г. (Не
е ясно обаче дали в статистиката за 1910 г. се отчитат
само собственици, или всичките заети в занаятчийст­
вото — собственици, чираци и калфи. Затова е трудно

да се правят по-категорични сравнения с известните ни
конкретни сведения от предишни години.).

Индустрията отбелязва напредък. Освен съ­
ществуващите до 1900 г 0 парни мелници до 1912 г.

се откриват още 7 (5 в Радомирско, 1 в града и по 1
в Долни Раковец, Кондофрей, Извор и 1 водна в Жа-
бляно), 1 в Кюстендил — от новообразуваното през
1911 г. акционерно дружество „Сноп“ и 1 в с. Бобоше­

во (1908 г.).75 Успоредно съществуват и десетки воде­
нични. Трите от всичките 13 (на Д. Рнзов, Ст. Сарий-
скн — Кюстендил и тази иа наследниците на Стоимен

Хаджиагелов — Дупница) изпъкват като сравнителни
едри предприятия, с над 25 000 лв. капитал, защото се
ползуват от Закона за насърчение на местната инду­
стрия и търговия от 1895 г.77

Вторият бранш — тютюнопреработването също от-

97