Page 57 - kustendilski_region

Таблица XIII
Разпределение на теметуата по области за 1874 г.*

Села Теметуат
Област
брой % гроша %

Западни
покрайнини 33 20,76 797 448 17,27
Македония 23 14,46 959 000 20,77
Кюстендилско 103 64,78 2 861 703 61,96

Общо 159 100,00 4 618 151 100,00
От тях
господарски 62 39,00 1 443 761 31,26

♦ Тъй като липсва част от документа, за някои села има данни само за теметуата —
затова са и повече от табл. VIII.

Общата сума на теметуата спрямо другите показатели

показва, че населението на Кюстендилски регион е имало
значителни неземеделски доходи:
— Например ако изчислим общия брой на овцете и козите за
1874 г.5 (351 411 глави) в парична равностойност, се получава
сумата 15 813 495 гроша (умножаваме броя на главите по приетата
данъчна оценка от 45 гроша на глава). Получава се, че данъчната
оценка на неземеделските доходи (теметуата) представлява 1/3 от
данъчната оценка на овцевъдството в региона.
— Спрямо данъчната оценка на недвижимото имущество
(емляка) от 160 812 050 гроша (вж. рекапитулацията в предговора)
данъчната оценка на теметуата представлява 3%.

— Спрямо данъчната оценка на иджара от 393 675 гроша (това
е годишният приход от емляка на приходоносните имоти — вж.
рекапитулацията в предговора) годишният неземеделски доход
теметуат е 13 пъти по-висок. Този факт недвусмислено показва, че
в Кюстендилски регион неземеделските лични доходи са идвали
главно по линия на наемничеството, а не чрез занаятчийството.
Що се отнася конкретно до нашия модел с. Деирмен дере, по
показател теметуат то отива на 96-о място (вж. таблица XII), а
според иджара е на 24-о място в казата. Това потвърждава извода,

че доходите на селяните са били по-скоро от занаятчийство със
собствени сгради, а не от наемничество.

5 Д р аг ан ов а, С. Количествен анализ на овцевъдството в българските земи
под османска власт от средата на XIX в. до Освобождението- С., 1993, 64—67.

56