Page 58 - kustendilski_region
P. 58

Какви всъщност са били данъчните задължения на свободните
           и несвободните селяни, ще проследим в следващата глава. Но
           данните от табл. VIII—XIII позволяват да направим следните
           изводи за имотното състояние на населението:
                  1.  Като цяло селяните от Кюстендилски регион са имали
           добро имотно състояние, приходоносни имоти и значително
           участие в неземеделските доходи.
                 2.  В господарските села средната оценка емляк на едно хане

           (ФЕ) е била 11 522 гроша срещу 15 149 гроша на едно хане общо за
           региона. Тази не особено голяма разлика поставя нова отправ­
           на точка в историографията при характеристика на социал-
           ноикономическото положение на този тип села.
                 3.  Може да се приеме, че господарските села са били близки по
           имотно състояние с другите села от региона. Те са отстъпвали от
           общото състояние на казата най-вече по показател иджар
           (оценката на доходите на покритите имоти, ако имат доходи извън

           юшура). Това е било така, защото селяните не са били пълни
           собственици на земите си.
                 4.  Населението от господарските села обаче показва висока
           заетост при теметуата (неземеделските приходи). Голяма част от
           него е работело като сезонни или целогодишни наемни работници
                                                                       и;|П1:»
           в мюсюлмански или български земи на съседните села или в
           Кюстендил.
                 5.  Македонските села от Малешевско, които днес се намират в
           Република Македония, са били най-имотни, с най-високи емляк,
           иджар и теметуат.

                 6.  Селата от Западните покрайнини, Босилеградско, които
           днес спадат към Сърбия, имат имотно положение, подобно на
           господарските села. Това е така, защото там те са преобладавали.
           Само с. Извор — административен център на нахия Краище, е било
           с много висок иджар, което сочи наличието на по-скъпи
           приходоносни имоти.

                 7.  Проследявайки имотното състояние на първите петнадесети-
          на села от региона, се вижда, че наред със селата от дне                                    ш:>
          Кюстендилски окръг се нареждат и села от днешна Сърбия и
           Република Македония. Това още веднъж показва, че откъсването на
          десетки села през 1878 и 1919 г. е повлияло силно отрицателно за
          Кюстендилски регион.












                                                                                                          57
   53   54   55   56   57   58   59   60   61   62   63