Page 62 - kustendilski_region

Таблица XV (продължение)

Лечсвци 976 Кобиле баля 656
Назърница 975 Метохия 621
Шишковци 963 Стенско 587
Кършалево 953 Брес 570
Уйнати зир 933 Лисец 566
Граптипа чифлик 920 Киселица 537
Рьжана зир 886 Търсило 525
Блатец 882 Лелннци 515
Кобиле зир 851 Лисец от Краище 417
Йени чифлик 850 Търновлак 374
Рачиловци 848 Дикили таш 363
Брестница баля 846 Радичевци 360
Коняво 838 Бария 332
Ярешмик 814 Въртешево 317
Бозовица 809 Курбановци 312
Ърсин 776 Шатковица 248
Белуть 726 Грамаждино 245
Доганица 683 Николи 158
Драголевци 679 Брестница зир 99
СкринЯНО 676
Чеканец 676 Общо 353 301
Царица 667

Табл. XV съдържа сведения за 171 села, 125 от тях имат над
1000 глави овце и кози. Първо място се пада на с. Разловци (сега в

Република Македония) с 8979 глави овце и кози. Селата Бо: г.1:п
със 7663 глави, Раково с 6688 глави и Тишане с 5898 глави днес са в
българските граници, но следващите шест села днес са в

Република Македония: Град с 5739 глави, Чарово с 5436 глави,
Драмча с 5200 глави, Габрово с 5176, Смоник с 5039, Цера с 4904
глави и Църник с 4628 глави овце и кози. Общо за казата средно на
едно село се падат по 2055 глави овце и кози.
Все пак не трябва да забравяме, че селата, които отпадат от
Кюстендилския регион през 1878 г. и днес са в границите на
Република Македония, са били най-големи, с най-много ФЕ. Ето
защо сметнахме за най-правилно да подредим в следващата табл.

XVI селата според средния брой на овцете и козите на една ФЕ.
Тази таблица показва много ясно и нагледно къде е било мястото
на всяко селище според показател овцевъдство.

61