Page 76 - kustendilski_region

Тъй като табл. ХХШ обхваща съпоставими данни за 146 села,
то получените недобори са 138 900/31 гроша. Тези недобори се
разпределят по области така: на селата от Западате покрайнини
(Босилеградско) се падат около 7% от недоборите на емляка,
иджара и теметуата, на селата от Малешевско (днешна Република
Македония) — 25% от недоборите, а на днешните български села

(от окръг Кюстендил) — 68% от недоборите на емляка, иджара и
теметуата. Прави впечатление, че в Западните покрайнини
(Босилеградско), които са имали около 16% от работната площ,
вергията е много малко увеличена. Подобно е и положението с
господарските села. Както вече казахме, тяхната работна площ е
била около 25% от работната площ на целия регион, но от табл.
ХХШ се вижда, че увеличението на емляка, иджара и теметуата е
било само 15% спрямо общото увеличение за региона.

Що се отнася до увеличените на военния данък, табл. XXIV
показва други съотношения. Тя обхваща 147 села с данни за
военния данък през 1865 и 1874 г. На селата от Босилеградско се
падат 22% от недоборите, на македонските села — 13% и на
сегашните кюстендилски села — 65%. Вижда се много големият
дял от недоборите на господарските села — 40% спрямо общата
сума неизплатен военен данък. Това е така, защото прирастът на
християнското население е бил различен, а бедели аскерие се е
плащало само на мъжка християнска глава.

Таблица XXIV
Съпоставка между стария и новия военен данък (грошове!пари)

Област Брой на Военен данък Увеличение

селата 1865 г. 1874 г. 1874 - 1865 г.

Западни
покрайнини 29 97 891/20 162 014/16 64 122/36
Македония 23 79 393 118 371/28 38 978/28
Кюстендилско 95 232 685/30 426 776/34 194 091/4

Общо 147 409 970/10 707 162/38 297 192/28
От тях госпо-
дарски 55 100 057/20 218 281/24 118 224/4

Рекапитулацията от предговора позволява да изчислим по
колко гроша военен данък са се падали на християнска мъжка

глава. За целта разделяме сумата 468 413 гроша стар военен данък
на броя на старото християнско мъжко население — 27 909 души.

75