Page 238 - trnski_kraj

„Ледина че тс изедс“, „Змия те изела за пупакъ“, „Проклетъ да останешъ“, „Кьо-
равъ да поодишъ“, „Болесть те затърла“ и др.
Хуморъ. Презъ време на турското робство отишелъ единъ бей въ едно трън-
ско село. Той отседналъ въ дома на свещеника. Когато вечеряли на чардака, све-
щеникътъ видЪлъ, че свинетЪ му събиратъ суха слама въ устата си и я дона­
сяли въ двора. „Бей ефенди, казалъ свещеникътъ, утре ще вали снЪгъ“; „Хайде,
холанъ, какъвъ снКгъ“!, отговорилъ беятъ. „Ще вали, бейо, ще вали“. „Хайде
да се хванеме на басъ — азъ залагамъ ата си, а ти попадията“. „Съгласенъ
съмъ“, казалъ свещеникътъ. Следъ вечерята се прибрали въ стаята за спане. Къмъ
11 часа идва бейовиятъ чов-Ькъ и казва, че времето е чудо. „Ишъ алахъ, казалъ
беятъ, утре попадията е наша“. Къмъ три часа пазачътъ пакъ съобщилъ на бея,
че времето е добро. Беятъ заспалъ съ мисъльта за хубавата попадия. Сутриньта,
обаче, когато станали, вратигЬ не могли да се отворятъ — толкова много сн-Ьгъ
навал-Ьлъ. Удивилъ се беятъ и казалъ на свещеника: „Алалъ да ти е атътъ, вземи
го, само ми кажи какъ позна, че ще вали снКгъ“. Тогава свещеникътъ му казалъ,
че когато свинет-Ь събиратъ шума, времето отива на снЪгъ. Тръгналъ си вече
беятъ пешъ и когато стигналъ въ Трънь, отишълъ направо при ходжата и го
питалъ, какво ще е утре времето. „Незнамъ, бей ефенди, отвърналъ смаянъ бед-
ниятъ ходжа, божя работа“. „Язъкъ бе, изкрешфлъ беятъ. Вие, ходжигЬ, незнаете,
колкото на свещеника свинет-Ь“ !*)

Да, така бЪше, и ние пакъ ще победимъ. . .

*) Събралъ: свещеникъ СвТтославъ Иордановъ; подредили и допълнили: Ев. Милошевъ
и Първанъ Байкушевъ.

241