Page 236 - trnski_kraj
P. 236
На сжщия дснь, както и на други църковни праздници — Пстровдень, Илиндень,
ГолЪма и Мала Богородица, Димитровдень, Архангеловдень, Никулдень и др.
се отслужватъ светци. За тази цель се приготвя колачъ, вари се царевица и др.
необходими ястия. На трапезата се слага тепсия съ царевица, отгоре колачъ съ
св-кць, която гори. Преди рЪзане на колача се прочита молитвата „Отче нашъ“,
кади се съ кадилница, като на Бъдни вечерь и всички се кръстятъ.
Въ тия дни се отслужва „светъцъ“ на съответното оброчище. Цялото село се
стича съ погачи и гостби и насЪда наоколо. Готви се и курбанъ въ специаленъ
казанъ. Отъ него се дава по една паница на всЬко семейство. Вечерьта се
служи „светъцъ“ въ всеки домъ по махали. Готвятъ се по много ястия, споредъ
годишния сезонъ. „Светъцътъ“ започва отъ 8 часа вечерь отъ най-видно семей
ство. Ядатъ, пиятъ, п-Ьятъ, разговарятъ, веселятъ се и благославятъ. Тъй се изреж-
датъ всички кжщи (домове) до разсъмване. ц
Кърщане. При леглото отъ сламата край огнището се слага катраница, „чешълъ
(гребенъ) и др., за да не „дооду самовиле“. Родилката се молитви съ „бабина вода“,
която дава свещеникътъ. Детето се кръщава следъ седмица. На тоя день се съби-
ратъ на „повойница“. На детето се носятъ подаръци, каквито дава и невестата
на близките си. Често пжти взиматъ детето на ржце и обикалятъ трапезата. На
разотиване му даватъ по пара да си купи „благъ сънь“. Следъ разотиване миятъ
детето съ „света вода“, за да не урочаса отъ зли очи.
В е н ч а н е. Когато влезе невестата въ новия си домъ, тя минава по бЪло платно,
ср-кцатъ я съ сито, въ което има жито, отъ което тя сее преди да^ мине прага.
На тъкмежа (годежа) въ старо време свекърътъ е плащалъ „придъ“ (прикя) до
сто лева въ пари, а на родителите на невестата сж давали скжпъ подаръкъ. На
сватбената трапеза невестата е получавала подаръци отъ „званиците“, а^ тя е давала
ризи и чорапи на близките на момчето. При венчаната се пази, кой пръвъ ще
стжпи на постланата кърпа. Гледатъ строго да не угасне свещьта въ ржцете,
да не се смее булката. Следъ венчането момчето и невестата получаватъ честит
ките, отиватъ заедно на вода, невестата кръщава нови имена на всички въ кжщата
и т. н. Въ старо време младоженците сж се венчавали, безъ да сж се виждали
и познавали.
Погребение. Телото на мрътвеца се пази зорко да не го прескочи мачка (котка).
Презъ целата нощь стои чаша съ вода и кандилото съ елей въ одаята на мрътвеца.
Близките се лекуватъ отъ „пособци“, (които сж се родили въ единъ и сжщи
месецъ и день — като стжпватъ на ралникъ и три пжти ги провиратъ презъ при-
воите (каишътъ, съ който се закача яремътъ за оралото). Когато тръгне шествието
къмъ гробищата, свещеникътъ не требва да се обръща назадъ.
Разни вгьрвания
Въ Трънско населението верва въ сжществуването на „самовили“, „самодиви“ и
„орисници“. Самовилите и самодивите сж добри или зли свърхестествени сжщества.
Могатъ да бждатъ и верни приятели, но и най-големи и заклети врагове на чо
века. Орисниците (наречениците) предричатъ, определятъ нещастната сждба на
човЬка още при раждането му. Три „нареченици“ се явяватъ при новороденото
дете въ потайно (глухо) добо и му наричатъ бждещето. Такива примери изобил-
ствуватъ въ Трънско, и народната митология ги е облекла въ фантастични одежди.
Чумата, която е върлувала къмъ 1832 година, населението я наричало „старата
самодива“ или „баба чума“. При наричането, обикновено каквото каже третата
последната нареченица — това неминуемо ще се сбждне. ^ Наречениците сж не
чисти разрошавени жени — безплътни духове. Техъ никой не ги вижда, а само
куче „суботникъ“, което силно лае по техъ, настига ги често пжти, здавя ги и те
се обръщатъ на пихтии. Требва много да се внимава, да не се разсърди некоя
отъ техъ. Въ такъвъ случай ще настане страшенъ моръ въ кжщата. Болестите и
епидемиите отдаватъ само на техъ. Затова гледатъ да ги умилостивятъ, като имъ
оставятъ вечерь храна до вратата. Самовилите се кжпятъ въ глухо добо въ ре
ките и езерата, играятъ на самовилските игрища подъ некое кръстато дърво.
Тежко му, който случайно е замръкналъ и мине край такова место. Той непре-
239

