Page 235 - trnski_kraj
P. 235

Г^лГГс0^^
                 щиятъ об4дъ е ловете’отъ задТшев™? °Ту,*Сга^"вг* въ 6а™™. Об.
                 ВС1ШО домакинство си носи колачъ (ногачаГбанилГшкия иТо'Отд” Д° КЪСН°'
                 шавДаасаел"0То.е?акаЧ;тСТЬ "3 “"Ч* 'Ц-ЙЖ Е и "оС^еселТ ^
                                                                                                     огла-
                 по-развито скотовъдствсТвъ^елата* Л'''г 3 Въ недавнашното минало, когато е имало
                 тттшщщт
                 този случай П^™Ло на^?™.л,Д?ЩеС1ВуМЛИ твй нареченит* бачии. Въ




                 Е-~~==1:=





                                           Зададе се, мале, сиво стадо,
                                           А предъ стадо, мале, младъ овчаринъ;
                                           Подкованъ, мале, кривакъ носеше,
                                           Подкованъ, мале, съ клинци сребърни.
                Бачията продължава да мл^кува стадото           чакъ
                всички домакинства, участвуващи      въ нея           до Кръстовдень, за да изреди
                да^осяТкръст!                                       „ИаЗЪсвТРЯНСК° СЖВДСтта^а

                на Възнесение въ с Ралоко _ ия пъ г ^                                   с. Туроковци —
                Т. н. По тоя случай свещеникътъ служи вУселския ^рТмТ СлеГ СВ‘ Тр°Ща И
                връшва водосветъ и свешеникът-к                  селския храмъ. Следъ това се из-
                обикаля щюшя синоръ на селото, като пеятУ’ ПрИдрУженъ отъ млаДи и момци,

                                   „Кръсти носимъ, Бога молимъ, Босподи помилуй!“
                                   Да се роди жито, просо, Господи помилуй'
                                   Отъ два класа три шиника, Господи помилуй!
                                   Ов. еоргя коня езди, Господи помилуй!
               Децата носятъ   икони, момчетата —
               носи „глето“ и „бургия“, другъ       църковните хоругви, двама биятъ клепалото, единъ
               п-Ьятъ горната п-Ьсень. Това
               дача тука е, да се постави
               и, следъ 1да*оапостави\ъ^!зр^аната>^1аКч^ть^Д^“В°,ъа11^““^ввщвввввт,вСвв^в
               стои на

               ^Тв“ “ ^-^^^“ТсеГиГГГ“ " ^
               Влизането въ селото е тържествено. Тукъ момит“ н!ятъ ■                 Ъ ’**'** СИ“°РЪ-

                                  Износете, жене, сито, Господи помилуй!
               !;!ВСлов!Ггоас“„ки”,ВадъТрИ„ “„°С„Г С°а Събралиг4 се събиРатв <^»ото
               биятъ и песните продължаващ^ Р’ ^                    ° става Тая процесия, камбаните

               Този религиозенъ обичай     е още отъ езически
                                                                 времена и символизира молитвите и
               жертвоприношенията въ честь на бога на        природнит-Ь стихии
              наводненията и др., а въ християнското време      въ честь на        — гърма, сушата,
              на плодородието.                                                Св. Георги, покровители

               ") Обичаятъ к р ъ с т о н о ш е се   повтаря, поради взаимно допълващите
              отъ две различни лица.                                                 се сведения, дадени



               238
   230   231   232   233   234   235   236   237   238   239   240