Page 355 - trnski_kraj

се отдаватъ и младежи съ по-високи духовни интереси, съ по-силенъ интелектъ,
съ незавършено или завършено първоначално или пъкъ трикласно образование.
За тия първи пионери и културтрегери въ полето на народната просвета требва
да си спомняме съ умиление, възторгъ и благоговение и да свалимъ шапка предъ
техния подвигъ. Защото гЬ сж оставили най-дълбоки бразди и сложили основа
на обществено-училищно образование въ нашия край. Нашата вечна признател-
ность! Техните имена требва да бждатъ записани съ златни букви въ страниците
на историята въ училищната просвета изъ Трънския край. Те сж първите вдъх­
новени строители на учебното дело тукъ, те му дадоха характеръ и обликъ та-
къвъ, какъвто го виждаме въ последните две десетилетия на миналия векъ. Ето
имената на по-известните отъ техъ: Даскалъ Тонча и даскалъ Цона Станковъ (Бис-
маркъ) отъ с. Зелени-градъ, Атанасъ Бераински и Димо Петричевъ отъ с. Бера-
инци, Никола Гроздановъ отъ Насалевци, Младенъ Гоцевъ отъ Лялинци, Митаровъ
отъ Милкьовци, Евтимъ Величковъ отъ Ерулъ, Григоръ Хаджиевъ и Исай попъ
Станковъ отъ Ярловци, Арсений Михайловъ отъ Клисура, Атанасъ Русимовъ отъ
Раяновци, Андонъ Златковъ отъ Кострошовци, Захарий Соколовъ и Андонъ Ми-
товъ отъ Изворъ, Ристакий Момчиловъ, Миланъ Милошевъ, Евтимъ Миховъ и
Тодоръ Младеновъ отъ Радово, Младенъ Дилберовъ отъ Проданча, Иосифъ То-
доровъ, Петъръ Ахтаровъ, Цака Миланова, Тана Марковичева и Ацка Костова
отъ Трънъ.
Въ първите години на десетилетието следъ освобождението Министерството на
народното просвещение урежда периодично презъ летната ваканция педагоги­
чески курсове за методическа подготовка на тия учители. Единъ отъ видните
организатори и преподаватели въ тия курсове е билъ известниятъ по това време
училищенъ инспекторъ Зинови попъ Петровъ отъ с. Враня-стена — Радомирско,
отпосле архимандритъ и дългогодишенъ преподаватель при Кюстендилското педа­
гогическо училище. Този учителски кадъръ задоволява нуждите на просветното
дело до края на първото десетилетие.

Държавата, чувствувайки нужда отъ по-добре подготвенъ и системно школуванъ
учителски персоналъ, въ края на първото и началото на второто десетилетие
следъ освобождението отваря въ Кюстендилъ мжжко педагогическо училище, а
въ Самоковъ духовно училище. Много младежи отъ Трънския край следъ успешно
завършено трикласното си образование, едни на свои средства, а повечето съ
държавни стипендии, заминаватъ въ Кюстендилъ и Самоковъ да довършатъ три­
годишния курсъ на тия две спепиални средни учебни заведения. Следъ завър­
шването те преминаватъ презъ държавенъ изпитъ, ставатъ учители повечето въ
родните си места и се отдаватъ съ ентусиазъмъ, идеализъмъ и любовь на учител­
ското поприще, вече напълно подготвени за своето призвание, съ солидна, обща
и специална педагогическа култура. Тъй следъ неколко години, паралелно съ уве­
личаване броя на учителския персоналъ въ околията, старите нецензовани учители
беха постепенно изтласквани изъ свещената ограда на училищата и замествани
съ млади, подготвени и цензовани учители. Много редко тукъ-тамъ изъ околията
оставаше некой отъ старите учители поради придобити права, като заваренъ отъ
закона. И тъй отъ 1890 до 1912 г. учебното д4ло въ Трънския край се радваше
на отлично подготвенъ въ методическо отношение учителски кадъръ, съ будно
гражданско и обществено съзнание, отдалъ се всецело и беззаветно въ служба
на народа чрезъ просвета. Това беше тъй-наречения „народнически“ периодъ
на буенъ устремъ къмъ духовно издигане и професионално усъвършенствуване.
Този периодъ е най-светлата страница отъ нашето учителско движение. Свикваха
се чести педагогически конференции и дружествени събрания, духътъ на учител­
ството се държеше винаги буденъ, периодичниятъ педагогическия печатъ беше
на своята висота. Учителството жадно следеше развоя на педагогическата мисъль
и опресняваше своята практика. Отъ външните учители, като общественици и
водители на учителското движение, сж се ползували съ най-добро име Христо
Шипковъ, Брайко Будиновъ—Котаровъ, Стефанъ Велчевъ и Петко Вълевъ, а отъ
местните сили — Борисъ Тричковъ; Илия Станишевъ, Иванъ Радивоевъ и Стоянъ
Димитровъ.
Въ Трънското трикласно училище отначало се подвизаватъ външни, а следъ това

358