Page 354 - trnski_kraj
P. 354

1915—1916, VI класъ презъ 1919—20, VII презъ 1920—21, а VIII презъ 1921—22 г.
                И тъй градъ Трънъ, като административенъ и културенъ центъръ на околията,
                се сдобива съ пълна смесена реална гимназия, която съ малко прекъсване следъ
                19 май 1934 година съществува и до днесъ и даде не само кандидати за подмла­
                дения учителски кадъръ въ околията, но и много сили въ всички професии.
                И професионалното образование въ тоя край не е било забравено. То е застъпвано
                съ огледъ на м^стнигЪ условия, нужди и възможности. Още презъ 1895 г. въ
                Трънъ се открива грънчарско училище, което просъществува няколко години,
                подготви добри майстори-грънчари и отпосле се премести въ прочутото грън-




































                                   Сградата на Грънчарското училище въ с. Бусинци


                 чарско село Бусинци. Днесъ зданието му служи за нуждитЪ на прогимназията.
                 Пр' зъ 1908 г. въ Трънъ се откри столарско училище, което съществува и до
                 сега. Презъ 1924 г. въ с. Ярловци се откри каменодЪлно училище и следъ нЪколко
                 годишно съществуване наново се закри.
                 Не малко за културното просветно издигане на Трънския край е спомогнало и
                 учителското дружество, основано презъ 1895 г., което съществува непрекъснато
                 и до днесъ.


                 Учители


                 ПървитЪ учители преди и следъ освобождението, както въ града, тъй и въ око­
                 лията, съ били, разбира се, мЪстни лица. Отъ време на време  съ повиквани и
                 лица отвънъ, известни съ своята научна и методическа подготовка, за да поста-
                 вятъ повЪренигЬ имъ училища на по-здрави основи, да създадатъ традиции и да
                 школуватъ подготвени мЪстни сили. И днесъ още съ възторгъ се споменава отъ
                 старитЪ хора името на авторитетния учитель НедЪлевъ. Преди освобождението,
                 въ повечето случаи учители съ били самитЪ духовни лица, а по-после и мирски
                 лица съ килийно образование. Това съ били синове на известни по-видни,  въ по-
                 вечето случаи попски семейства, кандидати за свещеници, а не съ р"Ьдки случаигЪ,
                 когато съ се занимавали съ учителство, като второстепенно занятие и еснафи.
                 Следъ освобождението, кагато духовните нужди нарастватъ, на учителско поприще


                                                                                                    357
   349   350   351   352   353   354   355   356   357   358   359