Page 356 - trnski_kraj

и местни сили съ завършено гимназиално образование, а следъ откриване на Дър
жавния университетъ, и съ виеше образование. То е било щастливо да има много
будни, способни и даровити учители, които сж оставили незаличими спомени въ
паметьта на учениците си и на гражданството.
Въ 1908 година при отваряне на четвъртия класъ се направи благороденъ опитъ
да се събератъ въ новооткритата гимназия всички учители, трънчани съ виеше
образование, пръснати изъ разни краища на България. Този опитъ, за нещастие,
излезе несполучливъ. Отпосле дори и до днесъ гимназията постепенно се снабдя­
ваше и за сега въ мнозинството си е съ мЪстенъ учителски персоналъ. Съ посте­
пенното развитие на гимназията въ пълно, средно учебно заведение и физионо­
мията на учителския кадъръ изъ околията коренно се промени. Питомците на
тази гимназия, нямайки възможность да продължаватъ висшето си образование,
се отдадоха на учителско поприще и чрезъ държавния изпитъ узакониха своите
права. Старите учители — педагогисти и семинаристи — поради навършили про­
служени години и пределна възрасти, постепенно се заместваха съ млади мастни
сили въ голямата си часть питомци на Трънската гимназия. Преди войните много
редко явление беше, да има некоя учителка изъ нашия край. Местни момичета
почти не завършваха гимназия, а чужденки редко дохождаха. Следъ войните по­
ложението се промени. Местни девици завършиха Трънската гимназия, минаха
презъ държавния изпитъ и за сега сж почти наполовина отъ общия брой на учи­
телите. Учителскиятъ персоналъ въ прогимназиите е почти напълно редовенъ. Той
се състои отъ местни учители, минали презъ Софийския или Пловдивския учител­
ски институтъ.
Броятъ на първоначалните учители презъ 1928 и 1929 година е билъ 115, а презъ
1935—36 г. — 109, а въ прогимназията...
Този малъкъ брой се дължи на факта, че селата въ Трънския край сж малки,
повечето съ единъ учитель и четири слети отделения, редко съ два, а още повече
съ три и повече учители.

Ученици

Постановленията на закона за задължителното първоначално образование, сж почти
напълно приложени. Населението, макаръ и бедно, е съ високо съзнание и безъ
принуда праща децата си на училище. Не така стои, обаче, въпросътъ съ прогим­
назиалното образование. Прогимназиите въ полето се посещаватъ редовно почти
отъ^ всички подлежащи на задължително учение. Въ Краището и Юго-източния
край, дето теренътъ е планински, доста насеченъ, и дето махалите отстоятъ на
повече отъ 3 клм. отъ прогимназията, санкциите на закона не могатъ да се при-
ложатъ, и много деца оставатъ безъ завършено прогимназиялно образование. Тия
прогимназии се посещаватъ повечето отъ деца на по-състоятелни родители, които
иматъ възможность да заменятъ труда на децата си въ своите стопанства и
домакинства.

Отъ постжпилите въ първоначалните училища и прогимназии презъ 1928—1929
година 3.845 ученици, сж напустнали 277 и сж останали до края на годината
3.568. Презъ 1935 — 1936 година тия цифри сж: подлежащи 5.825, постжпили 5.067,
непостжпили 758. Ясно се вижда, че за единъ периодъ отъ 7 години броятъ на
подлежащите деца е нарастналъ съ 1980 или 51 <у0.
Презъ 1928—29 сж отежтетвували отъ първоначалните 121 и отъ прогимназиите—
164, всичко 285, а боледували отъ първоначалните 1604, а отъ прогимназиите—
429 или всичко 2,033, т. е. повече отъ половината. Презъ 1935—36 сж боледували
3,573 отъ първоначалните и 1384 отъ прогимназиите.
Причините на отежтетвията и боледуванията се дължатъ на домашни условия,
ангажиране въ домашна работа, тънко и недостатъчно облекло, слабо хранене,
простуда при лошо време и т. н. Тукъ децата не носятъ кожуси, а кжеи връхни
дрехи отъ домашенъ шаекъ, леко обути, безъ навои. Най-много отежтетвуватъ при
ранна есень и късна пролеть, а най-много заболяватъ презъ зимата, презъ големите

359