Page 352 - trnski_kraj

КУЛТУРА И ПРОСВЪТА

Учебното дгьло въ Трънския край

Отъ Евстати Милошевъ

Бтьгълъ исторически погледъ

Далечната културна история на Трънския край е покрита съ тъмно, непроницаемо
було. Такава е общата историческа сждба на цЪлото ни отечество презъ петве­
ковното робство, а още повече на отдалечените отъ по-големите ^ и оживени
духовни центрове пжтигца и съобщения, откжснати и затворени покрайнини. Про­
светата се е състояла въ най-елементарна грамотность, която е давала възможность
за четене и разбиране на богослужебни книги или пъкъ за лична кореспонденция.
Книжнината е носила чисто религиозенъ, черковенъ характеръ. Първи огнища на
тая просвета еж били черковните и манастирски килии, дето духовните лица еж
давали и първата грамотность — запознаване съ „азбукето“. Но и тая малка гра­
мотность като светулка въ тъмна нощь е била преследвана не толкова отъ нашите
политически господари—турците,—колкото отъ заклетите ни врагове гърците.
Тогавашните просветени лица немилостиво и безпощадно сж били преследвани,
измжчвани и избивани, книгата изгаряна, а черквите и училищата затваряни.
Отъ началото на 19. векъ килийното образование постепенно почва да придобива
светски характеръ. Учители ставатъ вече мирски лица, съ по-голема подготовка.
Черковните книги апостолъ, наустница, псалтиръ, светче — се заместватъ
съ светски учебни предмети — геометрия, числителница, светска история, земеопи-
сание, естествознание, бащинъ езикъ и т. н. Приготвятъ се и специални за тая
цель учебници. Въвеждатъ се отделенията и класовете. Строятъ се специални,
пригодни за цельта обществени здания и училища. Буквуването като учебенъ
методъ се замества съ звукуване. Въвежда се тъй наречената взаимноучителна
! метода. Тукъ-тамъ никнатъ класни училища за по-ьисша наука. Въ 1835 се отваря
Априловската гимназия въ Габрово. По примера на нея се отварятъ и други,
които още преди освобождението даватъ първите випуски. Поставя се основа на
девическото образование. Д-рь Беронъ съ „Рибния букваръ“ и Неофитъ Рилски съ
„Взаимоучителните таблици“ сж първите наши педагози-теоретици. Все пакъ
килийното образование запази своя характеръ и место въ обществено-просветното
ни дело въ много училища дори до освобождението ни.
Въ далечното минало преди освобождението изъ Трънския край ще да се е давала
първична грамотность при манастирите и черквите, каквито е имало само тукъ-
тамъ въ по-големите села. Тая грамотность сж давали или духовните лица въ
черковните килии, или пъкъ некои по-будни еснафи (терзии) въ собствените си
кжщи. Срещу тоя трудъ сж получавали скромно възнаграждение, повечето въ
натура. Отличниятъ познавачъ на нашата география и история Д. Илковъ казва:
„Тука никой не помни да се е чело некога въ църквите или училищата на другъ
езикъ, освенъ на български. Запазването на славяно-българското четмо въ тоя
край отъ посегателствата на гърците се дължи до известна степень на Ипекската
сръбска патриаршия, подъ чието ведомство сж се намирали земите на целата
Нишавска епископия (1760). Професоръ Иречекъ споменува въ „Сез1и“ за бележ­
ката на единъ Бусински свещеникъ, който билъ опопенъ въ 1759 година въ Нишъ
ОТЪ Ипекския патриархъ Гавраилъ въ деня на Св. Тарапонтий“.
Първото българско училище въ гр. Трънъ е открито въ 1780 година отъ трънча-
. нина Попъ Никола Тошкинъ. Презъ 1850 г. въ гр. Трънъ е било открито бъл­
гарско училище при черквата св. Петка. То е имало характеръ на първите ни
училища — църковно-килиенъ и неговиятъ пръвъ учитель е билъ самоковецътъ
даскалъ Коца. Съ такава наредба и характеръ то сжществувало непрекженато

355

I

В: