Page 350 - trnski_kraj

Тамън си глйва заврела и 1у вишлй други косаче та во1 не далй да се обеси.

Питали 1у, зашто се беси, она им разказала све ко што било. Онй узели та ве
окосйли и ве реклй: трпи си, че се погодите, и он тво1уту рйботу не може да сврши.
Мужът останул дома, наклал огън’ът, турйл црепн’у да се угрева, принел бучкуту
да бше млеко, па слезъл у зевнйк при бъчвете да наточи вино у бъклицуту и га
истуди — къко она н’ему што прайла.
Тъгше свйн’е улезну та чушну бучкуту с млекото та 1у расйпу врз огън’ът. Ка чу1е
свин’ете, 1еднък изтрчй горе да г’й изпуди.
Арно, ама забоварил да затвори чепът, бил га загубйл; нешто му се белнуло у
у тъвното, он се пружи да га узне — мислйл чепът ю, а оно глава на гуску остала
у-рук’е: гуската си лежала насадена блйзо до бъчвуту.
Дб1де жената йзпол’е, викала, викала, викала, та во1 отекле очи. Ка улезла у йжу
вишлй мужа си — сака да се беси.
— Сто1 бре, окнула му она, ти ако си грешън, т чу ти простим, но т тй мене да
ми простиш.
Ватйли се па се изцеливали.
Помирили се. Тша тогова опростйл, тша тогова.
— Ко1 зашто си 1е, да си га работи.

6. Богатиют и сиромаат

Имало 1ед1>н сирома. Бил сирома, сирома, сирома, па повече нече од сирома.
Однел си у воденйцу малко жйце нйрамо, у 1едну вречу. Ошъл за брашното. У
воденйцуту нашъл 1еднога чорбацй1у, и он отишъл за брашно. Чорбацшата пуни
десет врече з-брашно. Премери воденичарът на сиромаатога брашното и му га даде.
Пошлй си заедно с чорбацшуту, он на кола, а другшът нарамо, па си орате помецу.
Идоше, идбше па1 на сиромаатога дотеже му брашното; рече да пйта чорбаршуту
да тури н’еговото брашно у колата.
Чорбацшата му позволйл и он га тури.
Сиромаат тргнул напред и му рекъл на чорбацшуту: ш чу те чекам на пут — горе,
и къга стигнеш, чу си узнем брашното.
Чорбацй1ата кара воловегЬ, кара, кара, па спре на 1едно место и поче да одврзу!е
вречуту на сиромйатога и по юдну шаку тури у свете н’егове.
Срете га светй Илша; ка виде крацуту на чорбацМуту — трещи та га утепа.
После стйже Господ свети ИлМу, пита га: што напраи без мене?
— Видо дека тша — чорбаушата — пра» крацбу и 1а га утепа.
— Да си почекал малко, ш да до1дем и га напраш н’ега бедън да поноси он малко
на-рамо, да вйди арно ли 1е и да погладуК малко.

7. Дрвар и мечка

1ед1>н дрвар си ошъл на дрвй, па замркло у горуту, залежал там, па1 и мечку на­
шъл юдну, та спали зшедно.
Сабале ка станули, рекла мечката: добре поминумо!
— Добре поминумо, ама ти млбго душа смрдй.
Она рекла: удари ме съ секйруту по грбйну колко можеш.
Он 1у удари, та ш отвбри рану, па си отйде.

353