Page 361 - trnski_kraj
P. 361
вентарь, състоящъ се отъ два стола, шише съ мастило, перо и библиотека отъ
„стари, отжив-Ъли вТка си книги“, подарени отъ нТкои членове на читалището“.
Отъ тогава, въ сжщия протоколъ е констатирано неразположението въ общинското
управление, което не е проявило абсолютно никакъвъ интересъ къмъ живота на
този новъ духовно-просвЪтенъ институтъ; отказало да даде помещение, дори и
помещение за даване вечеринкит-Ь. Това безразличие на общината е продъл
жавала до днесъ непрекжснато. Никога общинското управление не е подпомогнало
читалището, въ каквото и да било отношение.
Читалищното настоятелство се е видело принудено да наеме частно помещение
отъ Мито Г. Байкушевъ съ месеченъ наемъ 20 лв. Държавата, обаче, както и въ
последствие, така и тогава, се е притекла на помощь и отпустнала 450 лв. за на
бавяне книги за библиотеката. Отлично впечатление прави обстоятелството, че на
този въпросъ е отделено особено големо внимание. Сь протоколъ № 8 отъ 22.
10. 1897 год. е била избрана специална комисия за подборъ и закупване книги,
като се даватъ упжтвания да се поискатъ за цельта ценните указания на сту
дентите: Симеонъ Г.Календеровъ, Иванъ Коларовъ, Тако Байкушевъ, Георги Байку
шевъ, Стоянъ Петровъ и Стоянъ Григоровъ. Едвамъ на 12. 3. 1897 год., съ № 2368 на
Министерството на просветата, уставътъ съ 26 члена е билъ утвърденъ. Презъ сжщата
година, обаче, читалището изживява тежка криза. Новоизбраниятъ председатели
Атанасъ Ц. Тричковъ не желае да поеме поста си, защото „частните му занятия
и работите въ дружеството „чистота, украшения и железопжтно съобщение“ на
гр. Трънъ, не му позволявали да отдели повече време за читалищното дело“. Въ
оставка сж и подпредседательтъ Захари Ив. Коларовъ, касиерътъ Хр. Г. Арамба-
шевъ. Най-сетне на 28. 9. 1897 год. е избранъ за председатели П. П. Вжжаровъ,
подпредседатели — М. Пеевъ, библиотекари — Саздо Ташевъ; става приемане и
предаване съ актове, като се констатира, че читалището по това време е имало
132 книги и 140 лв. пари.
Времето 1898—1903 год. изглежда, че е прекарано въ пълна летаргия, защото
никаква дейности не е отбелязана въ протоколните книги и други сведения лип-
сватъ. Едвамъ съ протоколъ отъ 8. 2. 1904 год. се избира ново настоятелство,
като сж провъзгласени за почетни членове Харалампи и Мито Г. Байкушеви, по-
следниятъ за дето опростилъ наема на помещението за 1896 и 97 години.
Раздорътъ въ живота на читалището се разпалва наново. Касиерътъ Захари Г.
Тоякинъ не желае да предаде сметките на новия касиеръ Г. М. ПЪевъ. Съ редъ
протоколи отъ 16 и 25. II, 3 и 21. III, 1 Априлъ, 5. VIII, 15, 16 и 27. VIII 1904 год.
настоятелството се занимава почти изключително съ уреждането на тия недоразу
мения и на 8. IX. 1904 г. е избрано ново настоятелство съ председатели Г. Мано-
ловъ, подпредседатели Восковарджиевъ, секретари Евстати Милошевъ. Това настоя
телство обръща по-специално внимание на читалнята и театралното д-Ьло. Решава
се даването на пиесигЬ: „Недоразумение“, „Хъшове“, „Изборъ“. Съ протоколъ отъ
24. IX. 1904 г. се определя, кои вестници и списания могатъ да се четатъ. Жъл-
тиятъ печатъ е изхвърленъ. Решава се да бжде абонирано читалището за 42 книги
и списания. Личи изобщо единъ подемъ къмъ духовно-просв-Ьтна работа. Обръща
се внимание и на устава, като съ протоколъ № 11 отъ 12. 11. 1905 год. сжщиятъ
се ревизира основно и създава новъ уставъ отъ 39 члена, обаче, последниятъ не-
одобренъ и остава въ сила стариятъ уставъ. Все тогава, съ протоколъ № 16 отъ
14. IX. 1905 год. се повдига и въпроса за създаване „фондъ постройка театрално
здание“. Избранъ е и комитетъ за цельта, а на 12. 10. с. год. съ протоколъ № 21
е взето решение за разиграване лотария, въ полза на фонда.
Времето отъ 11. 12. 1905 год. до 14. януарий 1909 год. е изживяно главно по
организиране лотарията. Едвамъ сега —протоколъ № 45 от 5. 10. 1909 год. виж
даме изготвенъ редовенъ годишенъ бюджетъ, съ приходъ 650 лв. и разходъ 680 лв.
Съ протоколъ № 18 — 1 августъ 1910 година — се приема помощь отъ постоянната
комисия все за фонда „Театрална сграда“. Иванъ Коларовъ предлага да се издаде
специална брошура за пропаганда на тая идея.
Не безинтересно е да отбележимъ, че трънското читалище първо се отзовава, съ
протоколно решение № 5 отъ 27 февруарий 1910 година, на позива на Сливенското
364
