Page 364 - trnski_kraj

История на сценичното изкуство вь Трънъ

отъ Стоянъ Мутевъ

да запознаемъР обществото съ причините на съществуващите социални конфликти,
да му дадемъ, макаръ и бледа, представа за отделни исторически моменти, и най-
важното, да популяризираме чрезъ любителските представления общо човешката
култура и мисъль.
Основателите на любителската група беха Тихомиръ Ц. Тошковъ, Петъръ Тон^е^
ПоповГнГ ГбаГушевъТЙягеГ ПоповГв1 “о™”в^ме ВпрИ?бщи| ус*

---- млади трънски граждани, които въ продължение на нЬколко
лията си и много
години, станаха отличенъ материали за сцената и въ играта си не отстъпваха въ
нищо на професионалните артисти отъ периферията.
Историята на сцената въ Трънъ датува отъ около 1880 год., като до 90-та година
съ давани предимно едноактни битови сцени и картини изъ близкото минало подъ
турците. Те съ ръководени и стъкмявани отъ Дим. Карадимчевъ.
Огъ 1895 год. съ идването вече на младежьта, завършила педагогически гимназии
и висшето училище, почва постановката на големи пиеси.
До изграждането на новия салонъ, да играешъ на трънска сцена, беше целъ под-

Като първа по-голема постановка къмъ 1897 г. беше Геновева. Следъ като беше
обходила още въ турско време сцените на много наши градове, ето я вече и въ
Трънъ. Това беше събитие отъ големо значение. Почна трескаво приготовление,
шиеха се исторически костюми, правеха се дървени пики, боядисани на върха съ
сребърна боя, саби се обръщаха въ мечове и рапири. Мъжете преустановиха по­
литическите разправии и караници, а жените отложиха клюките и задявките за
други дни. Горниятъ коридоръ на старото основно училище, приспособенъ за са­
лонъ и сцена се огъваше отъ посетители. Имаше караници и недоволства, поради
липса на места. Единъ отъ учителите успокояваше че следващата сжб°™ се
повтори, но негодуванието пакъ не спираше. Жените гласно негодуваха, защо Пена
чакатъ още

учительтъ п. Димитровъ, както и останалите играчи, дадоха много добра игра.
Мъжете беха куражлии, не плачеха. Следъ свършването пиха въ бюфета до на­
сита за щастливото избавление на Геновева. Жените продължаваха да хълцатъ и
бършатъ сълзите си, а ние, децата, треперехме отъ страхъ, дали изъ неког1*гълъ
на улицата нема да изкочи Голосъ. Още си спомнямъ, какъ тая нощь, притиснатъ
въ обятията на майка си, съ отворени очи, до късно виждахъ кошмарни видения
— образа съ чорлавите коси и брада на Голоса. На другия день почнаха комен­
тариите, съ подробно обяснение на пиесата.
— Ано, мари сестро, горката женица беше си отишла и това ти е... ако графътъ
не беше я намерилъ и избавилъ отъ тоя зверъ — Голоса, същински Идриз ,
черкезина.
почнахме да се взираме, кое отъ другарче-
А ние, дечурлигата, още на сутриньта
тата ни прилича на Голоса и ядеше тупаници и бои на юнашка вересия.
Следъ Геновева последваха картините „Убийството на князъ Потемкинъ“.

367