Page 362 - trnski_kraj

народно читалище за образуване съюзъ на всички читалища въ България, която
идея, макаръ и по-късно, се реализира и днесъ българскиятъ народъ се радва на
една мощна организация на всички читалища, която организация играе грамадна
роля въ държавния животъ и развитие на страната ни.

На 24 ноемврий 1913 година читалищното настоятелство е обновено. Влизатъ г.
г. Баръмовъ, Гр. Календеровъ, Вл Томовъ, П. Тончевъ, Йорданъ Чичевъ, Т. Тодо-
ровъ и Борисъ Магеровъ, а на следната 1904 година, виждаме председатель Тихо-
миръ Тошковъ. Подъ неговото председателство се решава разиграването на втора
лотария за 100,000 лева, все за фонда „Театрална сграда“.

Идеята не е забравена и на 10 априлъ 1921 година се лансира мисъльта за изпол­
зуване основното училище за театраленъ салони и читалище.. Подъ председател­
ството на Аврамъ Цоневъ и при активното съдействие на касиера Димитъръ И.
Псповъ и Стоянъ Мутевъ презъ 1921/22 год. салончето и сцената съ готови.
Набавиха се декори за две постановки. Изразходвани съ 37,217 лева. Требва да
се забележи, че тъкмо презъ това време, се отбелязва и разцвета на духовния
животъ въ читалището. Образувана е театрална група, която, подъ ръководството
на Стоянъ Мутевъ, изнесе редица пиеси съ голТмъ успЪхъ и възбуди живъ инте-
ресъ у гражданството къмъ живота на читалището.

На 21 априлъ 1929 година е избранъ управителенъ съветъ: Димитъръ И.
Поповъ — председатель, подпредседатели Стоянъ Мутевъ, се­
кретари Рангелъ П. Димитровъ, касиеръ Евстати Ст. Димитровъ,
библиотекари — д-ръ Карадимчевъ, съветници: Боне С. Поповъ, Ал.
Георгиевъ и Крумъ Шойлевъ. Малко следъ това, Евстати Ст. Димитровъ
напустна и идва за касиеръ Божко Семковъ и съветника Кирилъ Хр. П. Антоновъ.
На това настоятелство съдбата отреди да развие най-плодоносна дейности отъ
основаването на читалището до сега. Изгради се монументалната, красива чита-
лищна сграда — гордостьта на гр. Трънъ. Събраха се помощи: отъ Софийската
окръжна постоянна комисия — 550 хиляди лева; отъ Министерството на про­
светата — 70,000 лева и отъ волни пожертвувания 90,000 лева. Изграждането на
постройката се възложи на предприемача Тасо Стояновъ, отъ с. Горочевци; догра­
мата— на Борис и Ивановъ и Алекси Шишковъ—с. Ломница.
Днесъ читалището разполага си образцовъ и художествено украсенъ театраленъ
салонъ, сцена, инвентаръ и декори, за които е изразходвано надъ 150,000 лева.
Освенъ салона, има казино, 4 стаи и вестибюлъ на межаинния етажъ; стая за
артисти и артистки и мазе съ две отделения. Това е постройка на стойности надъ
1 милионъ лева.
Едновременно съ строежа на сградата, вървеше въ пъленъ разцвЪтъ и духовно-
културниятъ животъ на читалището. Въ началото на 1929 година читалището нямаше
нито единъ редовенъ членъ и почти никакви средства — библиотеката, читалнята
бЪха затворени. Числото на членовете бързо нарастна на 120—140 души, провъз­
гласиха се 25 души благодетелни членове, за дадени помощи надъ 500 лева, а
н-Ькои записаха и по-крупни суми: 1,000, 2,000, 5,000, 10,000, 15,000 лева, н-Ьщо
небивало въ Трънъ, отъ какъ се помни. Годишните събрания се посещаваха ма­
сово и съ повишенъ интересъ; бюджетътъ отскочи на 95 до 100 хиляди лева;
театралнигЬ представления и вечеринките масово се посещаваха. За пръвъ пъти
на 31 мартъ 1932 година, читалището реализира чистъ приходъ отъ вечеринката
6,115 лева. Библиотеката и читалището се пренесоха и подредиха въ новата сграда,
а малкиятъ салонъ се отдаде подъ наемъ.

Напоследъкъ, обаче, отъ 1935 година насамъ, се констатирва нова апатия и упа-
дъкъ. Нуждно е, повелително се налага, по-активна дейности, за да не се остави
да угасне това културно огнище, което има всички условия да се развие въ единъ
свЪтилникъ за духовно общуване и единение; да стане единъ мощенъ фаръ за про­
света и духовно развитие на населението отъ града и околията.

ОтдЪлихъ повече место върху историята на градското читалище, защото то се е
проявявало по-активно въ културния животъ на околията и по-специално на града.
Не безинтересно, обаче, е да се каже нещо и за читалищата въ селата.

365