Page 362 - trnski_kraj
P. 362

народно читалище за образуване съюзъ на всички читалища въ България, която
              идея, макаръ и по-късно, се реализира и днесъ българскиятъ народъ се радва на
              една мощна организация на всички читалища, която организация играе грамадна
              роля въ държавния животъ и развитие на страната ни.

              На 24 ноемврий 1913 година читалищното настоятелство е обновено. Влизатъ г.
              г. Баръмовъ, Гр. Календеровъ, Вл Томовъ, П. Тончевъ, Йорданъ Чичевъ, Т. Тодо-
              ровъ и Борисъ Магеровъ, а на следната 1904 година, виждаме председатель Тихо-
              миръ Тошковъ. Подъ неговото председателство се решава разиграването на втора
              лотария за 100,000 лева, все за фонда „Театрална сграда“.

              Идеята не е забравена и на 10 априлъ 1921 година се лансира мисъльта за изпол­
              зуване основното училище за театраленъ салони и читалище.. Подъ председател­
              ството на Аврамъ Цоневъ и при активното съдействие на касиера Димитъръ И.
              Псповъ и Стоянъ Мутевъ презъ 1921/22 год. салончето и сцената съ готови.
              Набавиха се декори за две постановки. Изразходвани съ 37,217 лева. Требва да
              се забележи, че тъкмо презъ това време, се отбелязва и разцвета на духовния
              животъ въ   читалището. Образувана е театрална група, която, подъ ръководството
              на Стоянъ Мутевъ, изнесе редица пиеси съ голТмъ успЪхъ и възбуди живъ инте-
              ресъ у гражданството къмъ живота на читалището.

              На 21 априлъ 1929 година е избранъ управителенъ съветъ: Димитъръ И.
             Поповъ — председатель, подпредседатели Стоянъ Мутевъ, се­
             кретари Рангелъ П. Димитровъ, касиеръ Евстати Ст. Димитровъ,
             библиотекари — д-ръ Карадимчевъ, съветници: Боне С. Поповъ, Ал.
             Георгиевъ и Крумъ Шойлевъ. Малко следъ това, Евстати Ст. Димитровъ
             напустна и идва за касиеръ Божко Семковъ и съветника Кирилъ Хр. П. Антоновъ.
             На това настоятелство съдбата отреди да развие най-плодоносна дейности  отъ
             основаването на читалището до сега. Изгради се монументалната, красива  чита-
             лищна сграда — гордостьта на гр. Трънъ. Събраха се помощи: отъ Софийската
             окръжна постоянна комисия — 550 хиляди лева; отъ Министерството на про­
             светата — 70,000 лева и отъ волни пожертвувания 90,000 лева. Изграждането на
             постройката се възложи на предприемача Тасо Стояновъ, отъ с. Горочевци; догра­
             мата— на Борис и Ивановъ и Алекси Шишковъ—с. Ломница.
             Днесъ читалището разполага си образцовъ и художествено украсенъ театраленъ
             салонъ, сцена, инвентаръ и декори, за които е изразходвано надъ 150,000 лева.
             Освенъ салона, има казино, 4 стаи и вестибюлъ на межаинния етажъ;  стая за
             артисти и артистки и мазе съ две отделения. Това е постройка на стойности надъ
              1 милионъ лева.
             Едновременно съ строежа на сградата, вървеше въ пъленъ разцвЪтъ и духовно-
             културниятъ животъ на читалището. Въ началото на 1929 година читалището нямаше
             нито  единъ редовенъ членъ и почти никакви средства — библиотеката, читалнята
             бЪха затворени. Числото на членовете бързо нарастна на 120—140 души, провъз­
             гласиха се 25 души благодетелни членове, за дадени помощи надъ 500 лева, а
             н-Ькои записаха и по-крупни суми: 1,000, 2,000, 5,000, 10,000, 15,000 лева, н-Ьщо
             небивало въ Трънъ, отъ какъ се помни. Годишните събрания се посещаваха ма­
              сово и съ повишенъ интересъ; бюджетътъ отскочи на 95 до 100 хиляди  лева;
             театралнигЬ представления и вечеринките масово се посещаваха. За пръвъ  пъти
              на 31 мартъ 1932 година, читалището реализира чистъ приходъ отъ вечеринката
              6,115 лева. Библиотеката и читалището се пренесоха и подредиха въ новата сграда,
              а малкиятъ салонъ се отдаде подъ наемъ.

              Напоследъкъ, обаче, отъ 1935 година насамъ, се констатирва нова апатия и упа-
             дъкъ. Нуждно е, повелително се налага, по-активна дейности, за да не се остави
             да угасне това културно огнище, което има всички условия да се развие въ единъ
             свЪтилникъ за духовно общуване и единение; да стане единъ мощенъ фаръ за про­
             света и духовно развитие на населението отъ града и околията.

              ОтдЪлихъ повече место върху историята на градското читалище, защото то се е
             проявявало по-активно въ културния животъ на околията и по-специално на града.
             Не безинтересно, обаче, е да се каже нещо и за читалищата въ селата.



                                                                                                      365
   357   358   359   360   361   362   363   364   365   366   367