Page 365 - trnski_kraj
P. 365
Презъ периода 1898—1901 год. се дадоха пиеси, които по своята постановка и игра
съ млади учителки, учители и чиновници, обърнаха внимание на гражданството въ
Трънъ, и салона биваше винаги препълненъ съ публика. Ролите се изнасяха съ
проникновение и амбиция да дадатъ завършена игра и съ това любителите спече
лиха симпатиите на театрално-страстните трънчани. Като добри изпълнители се
проявиха учителките: Белчева, Саръиванова, Грънчарова и Тошкова. Въ любовни
и драматични роли — Ал. Лотевъ; героични — Цв. Григоровъ; комици — Ал. Радевъ
и Зах. Таманджиевъ; характерни, старчески и типови — Хр. Петричевъ, Ст. Петровъ,
Г. Пеевъ, Хр. Наумовъ, Саздо Василевъ, Хр. Марковъ и др. Дадоха се пиесите:
„Иванко“, „Хъшове“, „Лудетина“, „Сватбата на Кречински“, „Парижките бедни“,
„Тлъстото кокалче“ и „Виновенъ“. Играта на Лотевъ, въ първите и последните две
пиеси, изтръгна много сълзи отъ посетителите и той стана любимецъ на младежьта,
която взе да му подражава въ тонъ, походка и маниери. Комиците Радевъ и Та
манджиевъ, съ своята непринудена и естествена игра, будеха истински възторгъ
и още съ появяването имъ на сцената, залата се заливаше съ смехъ. Цв. Григо
ровъ въ „Иванко“ импонираше съ своята внушителна външносгь и се харесваше,
особено отъ нежния полъ.
Не е безинтересно да се отбележи, че презъ същия периодъ и сетне, до къмъ
905 год., се устройваха така наречените „Беседи“. Единъ пъть седмично се четеха
чисто научни реферати, придружени съ музикална часть. Единъ народенъ универ
ситети, който има грамадно влияние върху тогавашното подрастващо поколение.
Четеха се реферати отъ Гр. Василевъ, Бор. Тричковъ, Стефанъ Вълчевъ, Петко
Ралевъ, Ал. Лотевъ, Ст. Петровъ, Хр. Марковъ, Г. Пеевъ, Евст. Милошевъ, Ив. Ра-
дивоевъ, Сливковъ и др. Музикалната часть се ръководеше отъ Б. Тричковъ, при
изпълнители на цигулка: същия Цв. Григоровъ, Мих. Карадимчевъ, бисерка — Хр.
Марковъ и мандолини и китари — Хр. Стоянови, Ал. Наумовъ и др.
Настъпилите тогава политически събития, съ своите неизбежни кадрили, беха
привлекли въ Трънъ и Трънско много надеждни сили, които въ последствие, ста
наха елита на нашата общественость. Повея другъ политически ветъръ и разгони
тия добри граждани, и съ това се постави точка за некслко години на културния
подемъ въ Трънъ. Презъ 907 и 908 год. артистътъ Димитриевъ съ жена си, под-
помогнатъ отъ любителите: Бойко Йордановъ, Мих. Карадимчевъ и др., е изнесълъ
повече исторически пиеси: „Хернани“, „Разбойници“, „Коварство и любовь“ и др.
Нашата любителска трупа почна своята работа къмъ края на 1919 год. съ Авер-
ченковите едноактни комедии, поставени съ цель да се приобщатъ и свикнатъ
любителите съ сцената. Пробата излезна повече отъ сполучлива и това ни обна
дежди, импулсира ни и азъ предложихъ да се постави „Укротяване на опърни-
чавата“ отъ Шекспиръ. Пиесата беше масово посетена и любителите дадоха ве
ликолепна игра. Дебютътъ спечелихме, и радостьта ни бе голема: същата пиеса
можа да се задържи на сцената още 3—4 години. Втората сериозна и съ социа-
ленъ отенъкъ драма беше „Честь“, отъ Зудерманъ; пиеса, която ни коствуваше
много трудъ, време и нерви, но беха преодолени всички мъчнотии и, като на
града, любителите беха аплодирани и морално възнаградени. Поднесоха се по
здрави на всички участвуващи.
Особена добра игра въ горните пиеси дадоха Таня Даскалова, М. Караиванова, М.
Стоянова, М. Гр. Танчева, Томова, Ст. Драголовъ, Петъръ Тончевъ, Цв. Глишевъ,
Томовъ, Радичевъ и пр. „Честь“ действително спаси честьта на трънските люби
тели и тя се повтори, потрети все при пъленъ салонъ.
Следващите години, до 1931 включително, азъ поставихъ български пиеси:
„Хъшове“, „Бориславъ“, „Подъ игото“, „Казаларската царица“ и „Службогонци“
— Вазовъ; „Свекърва“ и „Вампиръ“ — Страшимировъ; „Когато гръмъ удари“—
Яворовъ (играна 4 години); „Столичанки“ — Кириловъ; „Големановъ“ — Костовъ;
„Майстори“ — Р. Стояновъ; „Подъ чехълъ“, „Йончови ханове“ — Савовъ; „Край
мътния потокъ“, „Камбаните на Св. Климентъ“ — Сяровъ; „Пленникътъ отъ Три-
кери“ — Мутафовъ; „Ангя“ — Ст. Петровъ; чужди: „Женитба“. „Наймичка“,
„Сватбата на Кречински“, „Предъ прага“, „Пчелна любовь“, „Испанска муха“,
„Д-ръ Дестилятовъ“, „Тъща къща обръща“; „Златното руно“ — Пшибишевски;
368
