Page 367 - trnski_kraj

История и развой на периодичния пенатъ

въ Трънския край

Отъ Даринка П. Дракева

Известно е, че Трънско се освободи една година по-късно следъ общото освобож­
дение на България. Пръвъ окржженъ управители е билъ руснакътъ Морондовъ.
Неговата жена е била графиня. Графинята е отивала често по границата съ соб-
ственъ конь да установи погрешното разграничаване на окржжието, въ полза на
сърбите. Нейната вселюбяща славянска душа не могла да понася неправдите,
извършени къмъ българския народъ въ този край и, окуражавана отъ добрите
си намерения, е направила едно описание, което се явява първата отпечатана
книга следъ освобождението въ Трънско.
Въ него графинята документално доказва, че Берлинскиятъ договоръ (1878 год.)
е далъ въ владение на Сърбия много български земи. Освенъ това, установява
точната граница между България и Сърбия, споредъ Берлинския договоръ, посоч­
вайки многото български села, произволно заграбени отъ сърбите, които, споредъ
договора, требвало да останатъ въ българско владение. Тя е настоявала тази
голема неправда да се коригира съ съдействието на Русия.

Това описание графинята изпраща въ Министерството на вжтрешните работи.
Последното назначава комисия, въ съставъ:
Иосифъ И. Ковачевъ и Тодоръ ПТевъ (подозрениятъ въ обира на турската поща),
която да прегледа и установи напълно погрешното заемане на много села отъ
сърбите въ българска територия. Въпреки направените големи усилия за устано­
вяване на истинската граница, споредъ Берлинския договоръ, последната не била
изменена.
Най-големиятъ организаторъ на печатното дело въ Трънъ, безспорно, е Д. К. Ка-
радимчевъ, чиито заслуги за културното повдигане на Знеполския край сж неоце­
ними. Родомъ отъ Охридъ — бившъ основенъ учитель, секретари на митница
подсекретари на столичното градоначалство, секретари на окржжните управления:
Севлиево, Рахово, Враца, Трънъ, Плевенъ, Лозенградъ, Гюмурджина и Охридъ;
околийски началникъ: Трънъ, Новоселци, Искрецъ, Никополъ; подначалникъ въ
М. В. Р.; Охридски общински кметъ; подначалникъ Дирекцията на С. Г. О. П. и
пр., а преселникъ въ гр. Трънъ отъ 1880 год. Неговата културна работа започва съ
откриването на първата печатница въ този градъ, проводникътъ на целата по­
нататъшна местна печатна дейности. Неговото дело изпълва по-голема части отъ
историята на печата у нашия край.

На 2. януарий 1895 год., въ собствената му печатница излиза първия брой на
в. „Ерма“ — малъкъ седмиченъ политически вестникъ, издаванъ и редактиранъ
отъ Цветко К. Радковъ. Били е попълненъ съ критики и сведения за по-важните
политически събития въ отечеството ни, както и сведения по международни въп-
роси. Редакцията и администрацията се помещавала въ печатницата на Карадим-
чевъ. Почти въ всички броеве, маститиятъ редакторъ — Цветко К. Радковъ осмива
и бичува съ остри сарказми, въ стихове партизанските групировки на България.
Ето некои отъ техъ:
Боже, Боже, силенъ Боже,
Вечъ ми иде до пороже!
Що да правя, що да чина
Азь самичъкъ съ неколцина...

Лъже демократовщини
Ни ти лъже с’единисти,
Освенъ чисти ид’ялисти,
Що се викатъ кокалисти
Като чисти ... исти (бр. 5).

370