Page 378 - trnski_kraj
P. 378
Отъ малкото писмени документи, съ които разполагаме за дружбата „Съгласие“ и отъ
изложението, което покойниятъ председатели на сжщата д-ръ Ив. Янковъ беше направилъ
на 16. мартъ 1924 година, при образуването на новата трънска дружба „Трънска колония“,
личи, че дружбата „Съгласие“ е сжществувала петь години, т. е. до 1913 година. Набро
явала е около 120 редовни членове. Имала е спестовна книжка съ 2400 лева златни (зна
чителна сума въ днешни пари), която книжка съ цялата сума се пази и днесъ отъ дру
жество „Руй“, и ще да е развивала една похвална и полезна дейности.
Обаче, Балканската война, която спъна много други културни начинания въ страната, не
е пощадила и културната дейности на трънската дружба „Съгласие“. Нейниятъ животъ
спира презъ Балканската война, а не се извиква на животъ и презъ време на Общоевро>
пейската война.
Но, могжщата воля на човешкия прогресъ не може да бжде възпрепятствувана да не из
върши своето културно дело. Съ последния грохотъ на орждията по бойните полета, за
почва новъ тр-Ьсъкъ, но сега вече шумното тракане на културното колело на човечеството.
И трънската колония, живуща въ София, не е чужда на нуждите, които й налагаше
новото време.
Презъ месецъ септемврий, 1923 година, по инициативата на единъ младъ трънски студентъ
— Радославъ Тодоровъ, се започва издаването на вестникъ „Трънски край“. Този малъкъ
печатенъ листъ, поради своите благородни цели веднага е билъ добре прецененъ отъ
живущата въ София тртнска интелигенция, а което е било още по-отрадно, вестникътъ
намира пълно одобрение и въ средите на трудолюбивите трънски майстори-строители,
живущи въ София, на първо место Коста Ивановъ, Алекси Ст. Йоцевъ и пр., които сж
давали и своята материална подкрепа за неговото по-редовно излизане.
Така около редакцията на този вестникъ се образува времененъ комитетъ въ съставъ:
стариятъ и многозаслужилъ нашъ учитель Хараламби Р. Байкушевъ, Радославъ Тодоровъ,
Асенъ Захариевъ, Коста Ивановъ, Алекси Йоцевъ и др., който времененъ комитетъ на
16. мартъ 1924 година, въ салона на Дюлгерското сдружение свиква първото общо учре
дително събрание на трънската колония въ София, съ дневенъ редъ: 1. Възобновяване
на трънската дружба „Съгласие“, или образуване на нова дружба, въ която да влизатъ
и брезничани, живущи въ София; 2. Приемане на устава и избиране на управителни тела
и 3. Приемане на в. „Трънски край“ за органъ на възобновената или новообразу
вана дружба.
Това учредително събрание, въ което присжтствуватъ около 200 души трънчани, живущи
въ София, избира за председатель на бюрото стария и заслужилъ трънчанинъ—Тодоръ Пе-
тричевъ, сега вече покойникъ, за подпредседатель—Киро Спасовъ, виденъ предприемачъ-
строитель и за секретарь — Боянъ Миховъ.
Въ това събрание първиятъ председатель на старата трънска дружба „Съгласие“ —
д-ръ Ив. Янковъ, дава кратъкъ отчетъ за миналата дейность на дружбата „Съгласие“, а
редакторътъ на в. „Трънски край“ прави изложение върху дейностьта на временния ко
митетъ и върху възможностите в. „Трънски край“ да се развие въ единъ по-големъ вест
никъ и да прави честь на живущите въ София трънчани.
Следъ станалите разисквания, събранието избира комисия, въ съставъ: Хараламби Р. Бай
кушевъ, Радославъ Тодоровъ, Михаилъ Басаровъ, Тихомиръ Тошковъ, Никола Клюцевъ,
Янаки Йосифовъ и П. Шойлевъ, на която възлага да изработи проекто-устава само за
трънската колония въ София, понеже присжтствуващите брезничани заявили, че ще обра-
зуватъ своя самостоятелна дружба.
На 6. априлъ, сжщата година, се свиква ново събрание, което приема приготвения отъ
комисията уставъ и, по този начинъ, се възобновява старата трънска дружба „Съгласие“,
съ новъ уставъ и съ ново име, а именно: „Трънска колония“. Още въ сжщото събрание
се записватъ нови 127 души членове.
Уставътъ на дружбата е билъ утвърденъ на 16. VII. 1924 година съ № 2543 на Мини
стерството на вжтрешните работи и съгласно този уставъ, така възобновената дружба е
имала следните задачи:
Чл. 3. Опознаване и сближаване на членовете на дружбата; да създава интересъ и лю-
бовь къмъ родния край въ всички бежанци и преселници отъ Трънско, както и въ всички
381

