Page 376 - trnski_kraj

Писмо отъ София

Ти ми пишешъ, че земята плува
въ ароматъ отъ люлякъ и отъ боръ
и че всрЪдъ зеления просторъ
всЪки споменъ съ трепетъ те цТлува.
Кичилъ си се съ люлякъ синь и здравецъ,
цъвнали изъ нашгЬ планини
и догде сърдцето въ тебъ звъни
своя роденъ край не ще забравишъ.
И разбрахъ, че ти отивашъ често
да се кжпешъ въ нашето ждрело
и че въ никой градъ или село
н-Ьма друго по-красиво мЪсто.

И безъ тебе, братко, туй го зная,
че и азъ израстнахъ въ тоя край,
гдето всЬка прол-Ъть — вс-Ьки май
кжпе се въ люлякова омая.

Мигъ 6Ъ само скжпото ми детство
и отмина като чуденъ сънь,
който днесъ съсъ златния си звънъ •
милва моята душа приветно.

Волностьта ми литна на далече —
тя не ще се върне въ моя пжть:
азъ живТя днеска въвъ градътъ
и на черни нужди съмъ обреченъ.

НЪма лъхъ на сенокосна вечерь,
тукъ не пЪе пъстъръ полски косъ,
слънцето е кърваво око,
хората сж — зли и безсърдечни.

Днесъ единъ тревоженъ, огненъ ритъмъ
въ мойта неспокойна кръвь тече
и съсъ страшна сила ме вл-Ьче
къмъ селата и къмъ равнините.

ВЪренъ синъ на Ерма и полето,
азъ ще дойда скоро пакъ при тебъ;
при ждрелото — съ лукъ и черенъ хл-Ьбъ —
по ще ми е леко на сърдцето.

Азъ бихъ искалъ често да ми пишешъ
все такива топли писъмца
съ новини отъ нашигЬ селца,
по които често азъ въздишамъ.

ВеЬка твоя дума ме опива:
редовет-Ь — топли до единъ,
сякашъ, че сж люлякъ — б^лъ и синь _
отъ които мирисъ се разлива.

Боянъ Знеполски

379