Page 374 - trnski_kraj

венерь въ Знеполе

Приижда съ бавни стжпки вечерьта,
полетата, нивята морни глъхнатъ,
като възторжена милувка надъ пръстьта
вечерникътъ прохладенъ ме полъхва.

Тукъ Ерма въвъ лазурна н-Ьжность днесъ шуми
въ мълчанието, сякашъ тжжна пЪсень,
и въ нейните притихнали и сребърни води
е сякашъ моя св1зтълъ духъ понесенъ.

Отпустнали въ печаль златистите коси,
като замислени и тжжни деви,
стоятъ смирено плачущи върби,
които въ скръбь сж клоните привели.

Обичамъ тая златосънна тишина
отъ детството ми скжпа и позната
кога надъ Знеполе усмихната луна
отронва надъ земята капки златни.

Асенъ Милановъ

Руй

Огроменъ, неподвиженъ исполинъ стоишъ, преродилъ бихъ света
—? СВ°Я П0ГЛ6ДЪ КЪМЪ небето’ '"Рьвьта на правдата
прострелъ гранитени ржце поръсилъ бихъ Р
и като лебедъТЬТа ВъвъТвой ъ0-™'
. ЬЪВЪ твоите каменни гърди
всредъ лазурно езеро
извивашъ своята глава азъ слушамъ какъ тупти
на гордъ безстрашенъ великанъ, едно сърдце за бунтъ.
Азъ виждамъ твоето
приготвенъ да обвиешъ тоя миръ настръхнало чело,
и да излжчишъ целата любовь опушено отъ кървави мъгли
— димътъ на вековете.
или пъкъ спотаения протестъ
Ти днесъ си неподвиженъ, немъ,
дълбоко въ твойте девствени недра но знамъ:
да пламне твоето сърдце
като вулканъ ти сбирашъ своята вековна ярость,
за да изригнешъ катъ вулканъ
и да събуди яростния бунтъ
на твоята поробена земя. и да заринешъ делата земя
съ гореща лава
Да имахъ твойта мощь изъ земната утроба.
— на исполинъ
Азъ знамъ:
разгърналъ бихъ ржце за мойте братя —
разпръснати навредъ ти ще изсипешъ сетния си гневъ,
събиранъ хиляди години
бездомни и посърнали цветя, въ твоите гърди
съ единъ замахъ
— Гневътъ свещенъ на роба.

Сборникъ Трънски край — 48. Асенъ Милановъ
377