Page 375 - trnski_kraj
P. 375
Iраничари
По билото на гордия и легендаренъ Руй,
Като орлитЪ царствени и смЪли,
Съсъ погледъ устременъ къмъ роднигЬ предали
На поста си вий бдите день и нощь,
0, храбри, горди граничари!
Сега е пролЪть — хиляди цветенца бЪли
Покриватъ челото на стария балканъ.
Зефирътъ гали роднитЪ предали
И пЪе п^сеньта за нЪкой ханъ.
Ханъ Исперихъ, ханъ Крумъ, ханъ Омортагъ
Събрали голЪмцитЪ и велможигЬ на пиръ
Следъ брань съсъ мечъ по родна ширь
Да бранятъ честь и име на родина и родъ
Катъ васъ, о смЪли граничари!
Надъ родна ширь разляло се е злато,
Жетварки пЪятъ съсъ забрадки б-Ьли.
И пЪсеньта имъ глъхне надалечъ,
Достига и до васъ, и вий отъ висинигЬ
Имъ пращате приветъ, усмихнати и смЪли,
О, горди граничари!
По б-Ьли пжтища скрибуцатъ колелата.
Прибиратъ се отъ кърища жени, деца и стари.
Пламтятъ на есеньта червенигЬ пожари,
СедЪнки лумватъ по колиби и села.
Вий бодри сте на поста си сами,
О см-Ьли, горди граничари!
По Руй е б-Ьла пелена разстлана
И хиляди снежинки бЪли
Покриватъ го — и день, и нощь се стелятъ.
И воленъ вЪтърътъ разв-Ьва свойтЪ гриви,
И виятъ вълци страховито, диво,
Но вие бдите съ устременъ и ясенъ взоръ,
И гълта погледътъ ви синия просторъ
На роднигЬ предали,
О смЪли, горди граничари!
Невена Милошева
37»
