Page 373 - trnski_kraj

Трънъ
споменъ

Отдъхвамъ си въ дъбравите покои
Следъ грижата на моя труденъ день,
Че въ тебъ намирамъ само хора свои
Че свой у тебъ посрещатъ ме и менъ.

И въ унесъ немъ между ждрела, усои
Отъ Ерма слушамъ разказъ вдъхновенъ,
Отвръщатъ й балкани и завои
Съ нап-Ьвъ за духъ въ борбите закаленъ.
Но искамъ
ли, запъплилъ въ стръмнините
Надъ родний край да хвърля смаянъ взоръ
Къмъ стройний Руй отправямъ си очите.

О, градъ, гранитъ предъ вражески напоръ!
Разбирамъ твойте чувства пламенити
Отъ Руй е дивенъ български просторъ.
Ждрелото на Ерма
Ст. Чилингировъ

Подъ цветни хълми Ерма се провира,
съ вълни приспивно — тихо ръмоли,
отруденъ пжтникъ въ сенките си спира
въ пжть тежъкъ, гренъ отъ слънчеви стрели.

Че дивна хубость предъ очи му грее:
разцъвналъ люлякъ съ китни цветове
въ зелени скути светло се синее,
за отдихъ веренъ мълкомъ го зове.

Плененъ и смаянъ, пжтникътъ оглежда
стаени сенки въ хладните недра,
съ участенъ ромонъ пжтьтъ го извежда
къмъ нова хубость въ цветната гора.

Приспалъ дълбоко тежките умори,
съ копнежъ припламналъ къмъ животъ любимъ,
предъ жаденъ погледъ Господь чудо стори :
плени навеки своя веренъ синъ.

Съ единъ замахъ Той сякашъ хълма срязалъ
въ гигантски проломъ буйната вода
проврелъ съсъ грохотъ и гръмливо казалъ:
„Тукъ Мойта мъдрость виждашъ навсегда!“

Възбогъ вишатъ се, дивни непристжпни,
въ небето синьо пъстрите скали,
за чудни тайни Богъ невидимъ шъпне
чрезъ блесъка на слънчеви стрели.

Никола Никитовъ

376