Page 390 - trnski_kraj
P. 390

ТРЪНСКО ВЪ ХИГИЕНИЧНО


                                                      И ЗДРАВНО ОТНОШЕНИЕ






                Здраве и хигиена въ Трънско



                                                                                     Отпъ д-ръ Р. Тасевъ

                Общата хигиена въ Трънско носи отпечатъка на естеството на поминъка на насе­
                лението въ този край. Разпръснато изъ бедни планински села, обработващо много
                малка площь неплодородна земя, това население е принудено другаде да търси
                работа, за да изкарва прехраната си. И ние виждаме рано презъ прол-Ьтьта мжж-
                кото население, годно за работа, на групи да напуща домовете си и се отправя въ
                големите центрове на България. София е главното место, кждето трънчани пла-
                сиратъ труда си, като строители.
                Следъ привършване на строителния сезонъ, отнасяйки съ себе си не само малкото спе­
                стени пари за издръжка на семейството си, но несъзнателно и културата на голе­
                мия градъ. Затова изъ този, макаръ и беденъ край, не се срЪщатъ крайно прими­
                тивни нехигиенични жилища, виждащи се на много други места въ страната. Тукъ
                има единъ стремежъ къмъ построяване на по-хигиенични обширни жилища съ
                широки и светли стаи. Строежътъ на кжщи въ Трънско е почти типовъ. Построй­
                ките иматъ южно изложение и обикновено се състоятъ отъ 1—2 стаи съ изма-
                занъ върху груби дъски подъ или отъ рендосани дъски, едно помещение за кухня
                съ огнище, кждето се готви. Подъ стаите има обширна изба, кждето се съхраня-
                ватъ съестните продукти, консервирани за зимата или ония, които въ топло време
                подлежатъ на разваляне. Въ избите се поставятъ и сандъци съ часть отъ дрехите
                и чергите, които не се употребяватъ. некжде има и малки стаички за дрехи
                (килеръ). Съжителство съ животни тукъ не се среща. На кучето не се позволява
                да прекрачи прага на кжщата.
                Прави впечатление, че всека кжща има железни или дървени кревати. Въ най-
                 лошия случай сж. построени широки одри.
                 Постилките и завивките се изнасятъ летно време навънъ и почти целъ день
                 стоятъ на слънце и се проветряватъ отъ чистия балкански въздухъ.

                 Облеклото на жената е не само хигиенично, но и красиво. Носи се познатиятъ кра-
                 сивъ литакъ. Това е дреха безъ рж.кави, съ големо деколте на гърдите, които се
                 покриватъ отъ бела обшита съ бели тантела риза. Едно тесно шарено коланче
                 (тъканица) служи за поясъ. Обременяващи телото дипли и висулки по облеклото
                 липсватъ.  Дрехата е гладка, направена отъ сравнително тънъкъ черъ вълненъ
                 платъ и украсена около гръдната извивка и на полите съ жълти украшения.
                 Главата си жените покриватъ съ чисто бела кърпа. Зимно време върху литака
                 се носи направена отъ кадифе или сукно и обшита наоколо съ красиви             кожички
                 и подплатена съ кожа дреха — палта. Напоследъкъ започватъ да се носятъ го­
                 тови модерни манта. Краката се обуватъ лете въ памучни, а зиме въ вълнени,
                 дебели и достатъчно широки чорапи, което ги предпазва отъ простудяване. Върху
                 чорапите се носятъ „опънци“ или обуща.
                 Мжжкото облекло е почти идентично съ градското. Състои се отъ сако, жилетка
                 и панталони.  То е направено отъ шаекъ или фабриченъ платъ.
                 Впечатление прави чистотата на бельото, особено женските ризи съ показващите
                 се ржкави и поли обшити съ красиви тантели. Белите кърпи изглеждатъ                като
                 кокичета цъвнали по главите на млади и стари, и то не само въ празднични дни,
                 но и въ делнични работни дни.


                 Сборникъ ТрънсюГкрай — 50.                                                          393
   385   386   387   388   389   390   391   392   393   394   395