Page 393 - trnski_kraj

Храна и хранене на населението въ

Трънския край

Отъ Станка д-ръ Рад. Тодорова

Когато ще става дума за храната и начина, по който населението на една страна,
една область, или една малка покрайнина, каквато е Трънската околия, пригото­
влява и употребява своята храна, требва преди всичко, да се провери състава
на населението, обектъ на изучаването, а именно: е ли това население въ своето
мнозинство селско или градско. Знайно е, че населението въ градовете има единъ
начинъ на хранене и приготовляване на своята храна, който е въ тесна зависи­
мости отъ естеството на работата, която извършва това население—чиновници, сво­
бодни професии и пр., докато селското население, поради трудовите условия, при
които е поставено да работи и живее, има съвсемъ другъ начинъ на хранене и
приготовляване на своята храна, което нещо е свързано съ много малкото сво­
бодно време, съ което разполага селянина, особено презъ работните сезони.
За Трънския край тази уговорка е безъ особено значение, защото тамъ населе­
нието, въ своето мнозинство, е селско, а гр. Трънъ поради своето икономическо
положение и по състава на професиите, може да се счете по-скоро за единъ
градъ-паланка, съ малъкъ брой жители, които, покрай своята професия, се зани-
маватъ и съ земеделие.

Изобщо, населението въ Трънския край се храни много просто и твърде оскждно.
Разкошътъ и изобилието въ храната не с.я. познати въ тази покрайнина. Въпреки
това, че населението отъ Трънско по неколко месеци въ годината странствува изъ
различните градове и села на нашата страна, въ начина на храненето и пригото-
вляването на храната не е донесено нищо ново отъ други места. Населението
въ Трънската околия, отъ незапомнени времена и до днесъ, е запазило най-простия,
най-скромния и най-оскждния начинъ на хранене. Това се дължи, отъ една страна,
на лошите материални условия, при които живее това население, и отъ друга, на
обичаите и традициите, които това сжщо население е наследило отъ своите деди
и прадеди-славяни.
Населението въ Трънския край, обикновено, приготовлява своя хлебъ отъ брашно
добито отъ ръжь и ечемикъ, а понекога къмъ тази смесь се прибавя и царевично
брашно. Пшеницата се ражда твърде малко въ Трънско и за това брашното, при­
готвено отъ нея, се пази за зелникъ, баница и други, които се приготовляватъ за
цо-тържествени случаи.
Брашното се приготовлява въ първобитни речни мелници отъ по единъ, два и
редко три камъка. Модерни парни или електрически мелници въ Трънско не е
имало, освенъ една-две, построени въ последно време.
Въ повечето случаи населението въ Трънско приготовлява своя хлебъ съ квасъ и
този хлебъ се нарича киселъ хлебъ. По-редко се употребява и приготовлява
хлебъ безъ квасъ, нареченъ пресенъ хлебъ. Хлебътъ се пече въ подница (црепня),
а въ по-редки случаи — въ фурна, а пресниятъ хлебъ, освенъ въ подница (црепня),
се заравя въ пепельта, заедно съ жарьта, изпича се и следъ това се стърже
(почиства) съ ножъ, или другъ некакъвъ остъръ предметъ. Хлебътъ е главната
храна на населението въ Трънско и, поради това, неговото приготовляване и упо­
требяване е тесно свързано съ религията. Хлебътъ въ Трънско се боготвори.
Оня, който съзнателно хвърля хлебъ, прави го на трохи или пъкъ го тъпче съ
краката си, прави големъ грехъ предъ Бога. Следъ всеко ядене, домакинята вни­
мателно измита местото на храненето, за да не се тъпчатъ съ крака случайно
падналите трохи отъ хлебъ. Когато некое парче хлебъ падне на земята, дома­
кинята внимателно го прибира, прекръства се, целува парчето хлебъ и го поставя
на чисто место, изгаря го, или го дава за храна на добитъка.
Хлебътъ се яде въ големо количество, понеже той е главната храна на населе­
нието. Поради неплодородната почва, гладните години въ Трънския край сж често

396