Page 421 - trnski_kraj

СТОПАНСТВО

Стопанското минало на Трънския край

Отъ д-ръ Рад. Тодоровъ

Въ последните няколко десетилетия отъ свободния и независими животъ на
младата българска държава се забелязва единъ благороденъ стремежъ за изуча­
ване миналото на разните български селища. Отделни лица, а най-често културно-
просветни организации, съ любопитство надничатъ въ миналото на своите родни
места и съ големъ интересъ се изучаватъ политическите и духовни ценности и
прояви на граждани и селяни. Съ особенъ възторгъ се проучватъ революционните
оорби за народната ни свобода и църковната ни независимость, което е и благо­
родно и похвално. И, наистина, колкото по-големъ е интересътъ на единъ народъ
къмъ неговото минало, толкова по-лесно и повече ще намери той здрави основи
за изграждането на настоящето, както и ще увеличи шансовете за бждещето си
Но, едновременно съ изучаването на
историческото минало, не би требвало да се
пренебрегва и основното разучване на стопанското минало на даденъ градъ, село
или цела околия. По този
начинъ ще се допринесе извънредно много, както за по-
всестранно реализиране на поставените преки задачи, така и за обогатяването на
стопанската история на България, каквато, за големо съжаление, почти немаме.
Изисква се много време и големи усилия, придружени съ едно подробно изучаване
на цела редица стопански въпроси, за да се погледне колкото се може повече на-
задъ и да се надникне по-дълбоко въ далечното и близко минало на стопанско
1рънско. Но, както това е казано и въ редакционния предговоръ на сборника
„ рънски край“, ние за сега нема да се впускаме въ едно всестранно, подробно и
обемисто проучване на никой въпросъ, засегащъ Трънско, като тази важна и на­
лежаща за разрешение проблема ще оставимъ, все пакъ, или за по-благоприятни
дни, или ще я повЪримъ на благородните усилия на подрастващото поколение.
Какво, наистина, е представлявало въ стопанско отношение Трънскиятъ край въ
най-далечното минало и въ по-близкото настояще? Дали сжщите условия, които
характеризиратъ сегашниятъ стопански обликъ на Трънско, сж сжществували и
некога, или пъкъ те сж били съвсемъ други, по-благоприятни и по-цветущи, да­
вайки единъ по-радостенъ и по-блескавъ поминъкъ на некогашните негови обита­
тели . Ьто въпросите, които ние, макаръ и бегло, ще се помжчимъ да изнесемъ
предъ нашите читатели, като ще започнемъ отъ средищния центъръ на покрайнината.
Градътъ Трънъ е, сравнително, ново селище. Въ самия градъ нема открити
следи нито отъ римската, нито отъ византийската култури, следователно, може да
се приеме, че той не е изникналъ, като стопански центъръ, а по-скоро като пж-
тенъ, средищенъ пунктъ. Нашите историци, като г. Д. Илковъ, г. И. Денковъ и
други, които сж се занимавали съ миналото на гр. Трънъ, намиратъ, че за първи
пжть неговото име се споменава въ XVII векъ отъ Хаджи Калфа, когато е мина-
валъ презъ Трънско и Софийско. Тогава той говори за „Иснеболски кадилжкъ“
(сждебенъ окржгъ) въ Софийския санджакъ. Господинъ И. Денковъ заключава,
че презъ 1530 година, гр. Трънъ не е сжществувалъ, защото ако беше иначе то­
гава словенецътъ Курипешичъ, който придружавалъ австрийските пратеници Ни­
кола Юрушичъ и графъ Лейбергъ, щеше да спомене името на гр. Трънъ, щомъ
говори за Стрезимировци, за Знеполе и пр.. Може да е така. Това е въпросъ на
специално историческо проучаване. Обаче, покойниятъ турски историкъ Ахмедъ
Рефикъ, въ своя трудъ „България подъ турско владичество“, печатанъ въ Цари-
градъ презъ 1933 година, като говори за търговскиятъ и икономически поминъкъ
на градовете, населени съ българи презъ време на турскоро управление, покрай
другите градове, споменава и за гр. Трънъ. а некжде и Брезникъ съ Знеполе. А
като се има предъ видъ, че турскиятъ историкъ Ахмедъ Рефикъ говори за доку­
менти датиращи отъ 1565 година, съ положителность може да се приеме, че

424