Page 422 - trnski_kraj

гр. Трънъ ще да е сжществувалъ по това време, даже и по-рано, защото вь го­
дината 1565, той не е изникналъ, като гжба, но се е създалъ постепенно, и то
навЯрно, много по-рано отъ казаната година. Но, ако гр. Трънъ не е изникналъ,
като стопански центъръ, а само като средищен ь пунктъ, около 1565 година, или
малко по-рано отъ тази година, то интересно е да се знае стопанското минало на
ЦЯлата Трънско-Знеполска покрайнина, и главно, кои сж били стопанските фак­
тори, които сж диктували създаването на такъвъ срЯдищенъ центъръ ?

Остава да се приеме, че гр. Трънъ се е създадалъ като срЯдищенъ пунктъ на
една близка и богата околность, понеже тукъ сж си давали среща някогашните
търговски кервани и лжтници отъ къмъ Знеполе, Крайщето, Дерекула, Грахово и
отъ по-далечни мЯста и страни, тъй като днешните стеснителни политически
(междудържавни) граници не еж сжществували, или най-малкото, не сж били въ та­
кава близость съ Трънската покрайнина.
Ние казахме вече, че въ гр. Трънъ и до сега не сж открити следи, нито отъ
римска, нито отъ византийска култура, нито пъкъ такива отъ първото или второто
Българско царства. Но въ Знеполе изобилствуватъ паметници, които положително
ни сочатъ че този край нЯкога ще да е билъ центъръ на богато стопанско бла­
годенствие. Само така може да се обясни необичайната гжетота на селищата въ
тази покрайнина, независимо отъ многобройнитЯ исторически находки, които на-
пълно подкрепятъ нашата теза.
Трънскиятъ край е билъ обитаванъ още въ новокаменната (неолитна) епоха, за
което свидетелствуватъ намЯренитЯ въ Трънско и съхранявани въ Ярловското
училище, едно сЯчиво. прилично на брадва и други две сЯчива, пазени въ учили­
щето въ с. Кошарево — една брадва и едно длето за които споменава и г. Деа-
ковъ. ТЯзи сЯчива сведочатъ за най-старитЯ обитатели на Трънско, въ който край,
значи, е имало условия още тогава да се развива една, макаръ и примитивна сто­
панска деятелности, въ зависимость отъ първобитнитЯ културни прояви, съ които
е живЯло тогавашното население.
Ако еждимъ по названията на нЯкои особени наименования на селища и планини
въ Трънско, като напримЯръ, село Ерулъ, връхъ Черчелатъ, рЯка Ерма и
пр., ние съ положителность можемъ да приемемъ, че трако-илирийскиятъ народ-
ностенъ елементъ ще да е билъ въ компактна маса въ Знеполе. Трако-илирийцитЯ
сж били и първитЯ сериозни стопански деятели въ Трънско. ЦЯлата покрайнина,
обаче, ще да е била въ най-цвЯтуще състояние презъ време на римското влади­
чество. Трънско, по-специално, Знеполе, е било въ особена стопанска зависимость
отъ известния благоустроенъ и богатъ срЯдищенъ градъ Сердика. Особено
презъ царуването на Траяна (98—117 г.), когато Сердика е билъ въ най-голЯмия
си стопански разцвЯтъ. значението на Знеполе (Трънско), ще да е било особено
голЯмо. Твърде е възможно тогава именно да сж започнали голЯмитЯ проучавания
на руднитЯ находища въ планинитЯ на Знеполе и отъ открититЯ многобройни минни
галерии, останали и до наши дни, сж изваждали злато, сребро, олово, бакъръ, же-
лЯзо и други, преработването и транспорта на които сж осигурявали едно завидно
благосъстояние на цЯлата трънска покрайнина, Такива минни галерии-рудници, сж
запазени и до днесъ въ землището на с. с. Ерулъ, Милкьовци, Глоговица. Мис-
ловщица и други, които мЯстното население сега нарича „Рупи“, или „Ямието“.
Стари рудници сж открити и въ землището на с. с. Забелъ и Зелениградъ. Все
по това време трЯбва да е добила и своето име рЯка Ерма, което име произлиза
сигурно отъ Хермесъ — богътъ на търговията и благоденствието.

Интересенъ изворъ за изучаване стопанското минало на Трънско сж и многоброй­
нитЯ исторически могили, които се срЯщатъ твърде начесто още при излизането
отъ гр. Трънъ, чакъ до село Клисура. Дали тЯзи исторически могили сж нЯко-
гашни гробници на знатни келти, славяни-българи, печенеги или други, или пъкъ
това’ сж указатели на единъ твърде старъ и оживЯнъ пжть, който презъ вЯко-
ветЯ е свързвалъ Черноморието съ Адриатика и, поради една щастлива случайности
презъ Сердика, е прекосявалъ и красивото Знеполско поле? Ето единъ важенъ
въпросъ, който тепърва младото поколЯние на Трънско ще има да изучава. Спо-
редъ насъ, а това сепотвърдява и отъ иманярскитЯ разкопки на могилитЯвъ Трънско,

Сборища. Тръпски край — 54. 425