Page 426 - trnski_kraj
P. 426

Бждещи насоки на земедгьлскитгь

                стопанства въ Трънско



                                                                        Отъ Борисъ Пешевъ — агрономъ

               I лавните земеделско-стопански отрасли, отъ които населението отъ Трънско из­
               карва своя поминъкъ сж земеделието и скотовъдството, а до известна степ^нь и
               овощарството. Тези отрасли, обаче, не сж били въ състояние, нито сега сж въ
               състояние да гарантиратъ една пълна издръжка на населението, поради                което
               ежегодно отъ околията емигрирать изъ разните части на Царството една голема
               часть земеделски стопани, като предприемачи и строителни работници.
               Обработваемата площь въ околията възлиза кржгло на 200,000 декари. Средно на
               земеделско стопанство се падатъ около 30—40 декара обработваема площь,
               пръснати въ 20—30 дребни парчета. Почвата е сравнително бедна и слабо доходна!
               Голема часть отъ имотите, поради стръмния теренъ и честите наводнения, сж
               превърнати въ пустеещи места, негодни за каквато и да е земеделска култура и
               сжщите би следвало да се причислятъ къмъ охранителните и строго охранителни
               периметри, отъ колкото да се подлагатъ на ежегодна обработка и съ това да се
               увеличаватъ водосборните басейни на опустошителните порои и наводнения.
               Средно годишно въ околията се засеватъ съ разни земеделски растения около
               65.000  дек. Освенъ това въ околията има кржгло 40,000 дек. естествени ливади и
               5.000  дек. овощни градини. Отъ целата засевна площь, на житните растения и
               царевицата се падатъ около 92%, а останалите 8% — на маслодайните, влакно­
               дайните, окопните, фуражнитй растения и зеленчуците. Отъ зърнените храни
               най-много се засява смесь, а следъ нея следватъ: овесътъ, ечимикътъ, царевицата
               и ръжьта и най-малко се сее пшеница. Средната реколта оть зърнените храни се
               движи отъ 80—100 кгр. на декаръ.

               Общо взето, стопанските, почвените и климатическите условия въ околията сж
               такива, че не позволяватъ щото земеделието, схванато въ тесенъ смисълъ на ду­
               мата, да се развие до такива размери, че то да стане главния източникъ на благо-
               състояне. Въпреки туй, обаче, тукашниятъ земеделецъ, въ стремежа си да гаран­
               тира себе си и своето семейство съ достатъчно храна, е насочилъ и продължава
               да насочва своите усилия главно върху отгледването на житните растения. И
               понеже съ нарастване на населението и увеличаване на неговите нужди, годната
               площь за техната култура не е била Достатъчна да ги задоволи, прибегнали сж
               до разораване на абсолютните ливади и пасбища и до изкореняване на абсолют­
               ните гори, съ което сж извършили една фатална грешка, нанесли сж страшенъ
               УДаръ на скотовъдството, като сж спънали за дълго неговото развитие и сж се
               лишили отъ единъ сигуренъ източникъ за препитание. Стигнало се е вече до тамъ,
               че голема часть отъ имотите въ известни райони въ околията, кждето въ мина­
               лото е цъвтело скотовъдството и е представлявало главния поминъкъ за населе­
               нието, днесъ сж обърнати въ пустеещи места, безъ почва, негодни за никаква зе­
               меделска култура, представляващи водосборни басейни на опустошителни порой и
              наводнения, а населението въ техъ да страда преди всичко за хлебъ ... За тези
              места напълно подхождатъ думите на поета:
                                            Днесъ тамъ пустиня е унила,
                                            Сипей и каменякъ,
                                            Дето само се разстила
                                            Дребенъ, жалъкъ, храсталакъ.
              Това неразумно стопанисване       е станало причина да се запълнятъ коритата на
              много отъ реките, благодарение на което много отъ техъ при изобилни дъждове
              излизатъ отъ своите, леговища и пеейки своя опустошителенъ маршъ,              нанасятъ
              ежегодно грамадни щети на земеделското население и внасятъ страшенъ смутъ въ
              коравата душа на тукашния селянинъ, обгорена отъ толкова много грижи и не­
              воли. Така презъ 1929 год. само на селото Ярловци беха нанесени около 1,769,000



                                                                                                  429
   421   422   423   424   425   426   427   428   429   430   431