Page 424 - trnski_kraj

разсадникъ на скотовъдството и земеделието въ Трънския край. Старите рудари.
които съ своитЬ здрави мишци сж били и най-добрите войници на Кракра Пер­
нишки, започватъ да напускатъ Знеполе, а останалото население се отдава на ското-
въдство и земеделие. Въ това положение турското нашествие заварило Трънско.
Турците се опитали да повдигнатъ отново живота въ старите рудници, но насе­
лението вече обезверено въ своята политическа мощь. започва да се задоволява съ
по-малкото и така прегръща, като средство за препитание, само земеделието и ско-
товъдството. Презъ целото турско робство, Трънско е известно вече като ското-
въденъ и .отчасти земеделски центъръ. И така, скотовъдството въ Трънско до
освобождението, характеризира вториятъ периодъ отъ стопанската история на тази
покрайнина. Строителството, както това ще видимъ въ друга статия, е единъ за-
наятъ, който знеполци възприематъ въ по-късно време.
Грънчарството въ с. Бусинци, което споредъ некои историци е възприето отъ та-
мошното население въ по-ново време е занаятъ, който има тесна връзка съ рудар-
ството въ Трънско. Не може да има цветуща грънчарска индустрия, ако нема,
преди всичко олово, което е служило за гледжосването на пръстените сждове
Значи, бусинското грънчарство смело може да се отнесе къмъ първия стопански
периодъ на Трънско, когато оловото е било добивано въ Знеполските рудници,
защото такова не се е внасяло отъ вънъ.
Презъ целото турско робство настава истинско стопанско смущение въ Трънския
край. Рударството замира. Покрай това, западатъ и всички занаяти свързани
съ него. Остава земеделието и скотовъдството. но въ тази насока резултатите сж
незадоволителни. Ето защо, турското робство създава нози занаяти, немащи нищо
общо съ стопанското минало на Трънския край. На първо место зидарството
— строителството става любимо и желано занятие на трънчани-знеполци.

Настава освобождението. ГрадътъТрънъ става окржженъ центъръ. Трънско отново
привлича вниманието на стопанските деятели на новата българска държава. Ското­
въдството, търговията на едро съ жива стока съ Цариградъ Солунъ, Одринъ и
други източни градове, заема централно место въ стопанския животъ на Трън-
ския окржгъ. Известната търговска фирма Геора и Петъръ Илия Шойлеви е из-
насяла съ хиляди глави дребенъ и едъръ добитъкъ — главно за изтока. Създава
се и завидна търговия на колониалъ и други стоки. Въ гр. Трънъ е имало тър­
говски фирми, които сж търгували на едро съ вагони, както въ София, така и на-
право съ странство, като сж имали търговски клонове въ София, Батановци. Русе,
а даже и въ странство. Известни сж търговските фирми: Глишо Цветковъ и Иванчо
п. Василевъ. Захарий Мисловщички, Никола Аврамовъ, Гиго Тонкинъ, Братя Ана-
стасъ и Андрея Велешки, дедо Наумъ Цинцарски, Захарий п. Николовъ Тошковъ,
братя Цветко, Станоя и Тома Тошкови. Гиго Тошковъ, Иванчо Господинкинъ Пи-
циски, Димко Тодоровъ, Андонъ Китановъ, Димо Байкушевъ, Геора Момчиловъ и др.
И така освобождението на България донесе ново благоденствие на Трънския край.
Въ градъ Трънъ започва масовъ и модеренъ строежъ на частни и обществени сгради.
Въ целата покрайнина кипи цветущъ стопански животъ и търговия. Само така
може да си обяснимъ, че големата стопанска изложба въ гр. Пловдивъ презъ 1892 г.
е била посетена отъ близо 3000 души (три хиляди) отъ цЬлиятъ Трънски окржгъ,
отъ които повечето трънчани-знеполци.
Това е третиятъ характеренъ периодъ отъ стопанската история на Трънско. Но
скоро започва новъ упадъкъ. Закриването на трънското окржжие. Войните, стесни­
телните граници и други фактори, създадоха отъ Трънската покрайнина една бедна
область, която за големо съжаление, понекога се явява, като тежесть на държа­
вата. Това е настоящето.

Нека сега се поучимъ отъ миналото на Грънско, като неговото бждеще изградимъ
върху основите на старото рударство, което съ откриването на златните залежи
въ се'лата Мисловщица, Ерулъ, Глоговица, Бусинци, Милославци, Зелениградъ и др.
и започналите експлоатации на тези залежи въ големъ мащабъ, е на пжть да добие
некогашниятъ си блесъкъ. Нека изградимъ бждещето на Трънско и върху строи­
телството, който занаятъ е присърдце на знеполци, върху скотовъдството и най-
сетне върху примамливите хубости на трънската природа.

427