Page 423 - trnski_kraj

въ които не е намерено нищо, въ нЯкои даже и остатъци отъ човешки костъ,
тЯзи могили съ пътеуказатели на някогашния голЯмъ търговски пъть, свързващи
изтока съ запада. Това е известниятъ Знеполски друмъ, както по-късно съ
го нарекли. Но защо пъкъ тъкмо презъ Знеполе е минавалъ този голЯмъ пъть?
Отговорътъ е единъ: защото старитЯ икономисти съ прокарвали пътищата не по
стратегически съображения, а предимцо презъ богати и благоденствуващи области,
а такава е била и Знеполската покрайнина, за което свидетелствуватъ и други
паметници, които изобилствуватъ въ Знеполското поле и за които ние ще споме-
немъ по-късно.
Но даже да приемемъ и противната теза, т. е., че историческитЯ могили въ Трънско
съ нЯкогашни гробници на знатни лица, което положително би се потвърдило не
отъ иманярски разкопки, каквито съ правени до сега, а отъ едно планомЯрно, си­
стемно и чисто научно разкопаване и археологично изучване на тЯзи могили, и то
при условие, че въ тЯхъ ще се намЯрятъ следи отъ една богата култура, извода
отъ това ще бъде пакъ единъ и същъ, а именно, че Трънско-Знеполе, нЯкога-е
било обитавано отъ богато и доволно население, щомъ като и до наши дни е оста­
вило следи отъ своето благоденствие.
Друга група исторически паметници, които също така, илюстриратъ предъ насъ
една благоденствуваща епоха въ Трънско съ селищата и градищата въ тази покрай­
нина. Ако условията за едно стопанско благосъстояние на нЯкогашно Трънско не
съ били на лице, то какви други съображения биха съблазнили нЯкогашното на­
селение на този край да се спре тамъ и да изгради толкова много селища и гра­
дища, за да останатъ следи отъ тЯхъ и до наши дни? Безспорно, останкитЯ
отъ историческитЯ селища въ селата Ярловци — Земенъ, Зелениградъ, Звонци и др.,
нЯкои отъ които съ били богато благоустроени съ всичкитЯ имъ културни нужди,
като бани, игрища и пр., както и градищата въ селата Мраморъ. Долна-мелна, Зе­
лениградъ, Насалевци. Врабча, Радово, Глоговица, Ломница и др., където съ били
намЯрени гривни, обеци, стари съдове, златни и сребърни украшения, ни свидетел­
ствуватъ тоже за една богата и благоденствуваща область, каквато е била навре-
мето трънската покрайнина.

Отъ изложеното до тукъ става явно, че минното дЯло и свързанитЯ съ него занаяти
и търговия, които отъ своя страна съ създали пътища и селища, характеризиратъ
първия периодъ отъ стопанската история на Трънско. По-късно, презъ първото
и второто българско царство, рударството въ Трънския край започва да запада, но
все пакъ съществува, и още за дълго време Трънско си остава рударски центъръ,
който въ това отношение задоволявалъ нуждитЯ на българскитЯ царе, за което
свидетелствуватъ и нЯкои народни пЯсни, като:
Отъ доле иде младъ Стоянъ, Тръгна за дома да иде.
Съ деветь левент ъ другари. Стоянъ извади кавалъ отъ злато,
Отиватъ злато да плЯватъ Засвири пЯсень омайна.
Отъ рЯка Ерма при Земунъ. СпрЯ се Радка да слуша.
Насреща обграденъ Зеленградъ. Не мина много, върна се.
На брЯга седи хубава Радка Прегърна снага юнашка
И пЯе пЯсень омайна. И се за дома отправи
Дръпна се Стоянъ поразенъ Съ Стоянъ, отдавна желанъ.
И тихо си проговори: Отъ далечъ се Радка провикна:
— Това е Радка изгора. — Я излЯзъ майко, посрещни
Захвърлилъ панеръ за злато Стояна на царя златара,
И скочи къмъ Радка да иде. Златара на царь Асена,
Но щомъ го Радка съгледа, И на менъ любовь омайна.
СлЯзе отъ брЯга и тръгна,
Тази пЯсень е слушана да се пЯе отъ Магда Младенова Байкушева отъ с. Зеле­
ниградъ презъ 1884 година.
Но малко по малко, рударството замира. Особено презъ второто българско царство,
когато религиозниятъ духъ е ръководилъ всички човЯшки инициативи, и въ Трънско,
като богата область, започва строежа на много манастири и църкви. МанастиритЯ съ
своитЯ обширни пасбища, богати гори и ниви, получавани било чрезъ грамоти отъ
българскитЯ царе, било като даръ отъ знатни и богати знеполци, ставатъ първиятъ

426