Page 428 - trnski_kraj

ние, обаче, поради технически грЕшки при отгледването имъ и недоброкачестве­
ното семе за посЕвъ, не даватъ задоволителни доходи. Еспарзетата е все още слабо
застъпена и не й се обръща нуждното внимание, въпреки че пороитЕ и наводне­
нията се ширятъ, а добитъкътъ ще трЕбва да гладува. Ленътъ, който за нашитЕ
условия може да замести напълно памукътъ въ селското домакинство, продъл­
жава да се срЕща само въ диво състояние. Върху увеличението на площьта и
доходностьта на тЕзи земедЕлски растения ще требва сериозно да се замислимъ
и енергично да заработимъ.
На картофите предстои да изиграятъ благодатна роля за подобрение поми­
нъка на планинското население. Тяхната площь ще трЕбва чувствително да се
увеличи и то за смЕтка на житнитЕ растения и царевицата по следнитЕ съобра­
жения: 1. Преди всичко поради това, че картофите могатъ чувствително да под-
помогнатъ селското население при изхранването му. Като хранителенъ продуктъ,
картофитЕ еж богати на вжглехидрати и напълно могатъ да замЕстятъ зърненитЕ
храни. ЗърненитЕ храни у насъ винаги сж въ недостигъ и ежегодно за изхран­
ване на населението въ околията се внасятъ около 3—4 милиона кгр. храни. Ако
успЕемъ да увеличимъ площьта на картофите само съ около 3—4000 дек., вносътъ
на зърнените храни въ околията може да спадне на половина. 2. КартофитЕ сжщо
така сж отлична храна за домашнитЕ животни и • съ успЕхъ могатъ да се изпол-
зуватъ за угояване на свинетЕ вмЕсто скжпитЕ зърнени храни. 3. При нашитЕ
условия картофите могатъ да дадатъ двойно и тройно по-голЕмъ доходъ отъ
житнитЕ растения и царевицата. 4. ИзлишнитЕ количества картофи може, или да
се изнесятъ отъ България на задоволителни цени, или пъкъ да бждатъ прерабо­
тени въ спиртъ, нишесте и декстроза.
ОтгледванитЕ днесъ въ околията картофи сж не до тамъ доброкачествени, не отго-
варятъ на изискванията на пазара и най-важното, не даватъ задоволителни доходи.
СрЕдниятъ добивъ у насъ се движи отъ 400—600 кгр. на декаръ, а картофитЕ сж
въ състояние да дадатъ 1000—2000 кгр. на декаръ. ТЕзи низки доходи се дъл-
жатъ преди всичко на недоброкачественото семе, което се употрЕбява за посЕвъ.
ТукашнитЕ картофи на гледъ сж дребни, резултатъ на систематически подборъ,
вършенъ отъ земедЕлскитЕ стопани, но — въ отрицателенъ смисълъ на думата. За семе
се взематъ най-дребнитЕ и най-долнокачественитЕ картофи, а най-едритЕ и
най-доброкачественитЕ — или сж продадени, или пъкъ изядени презъ зимата. Този
отрицателенъ подборъ се повтаря всЕка година и въ резултатъ на него доходитЕ
сж силно понижени. Ето защо, ако искаме картофитЕ въ околията да издигнемъ
до положението на едно ценно земедЕлско растеше, трЕбва преди всичко да се
извърши масово замЕняване на семето, съ картофи отъ по-доброкачествени сор­
тове, а освенъ това, да се подобри и техниката при отгледването имъ. Такива
сортове картофи има въ България. Остава да се организира доставката имъ.
Въ туй отношение, кредитнитЕ кооперации, до колко ги имаме въ околията, трЕбва
активно да се намЕсятъ.

Друго едно растение, което напоследъкъ изпъква като една доходна култура за
балканскитЕ райони, е овесътъ. Съ него у насъ обикновено се засЕватъ най-
долнокачественитЕ имоти. Годишно въ околията се засЕватъ съ овесъ около 15—16
хиляди декари. Неговата площь ще трЕбва да се увеличи за смЕтка на останалитЕ
житни растения и царевицата. ДоходитЕ за сега сж незадоволителни, поради не­
доброкачествения посЕвенъ материалъ, късната сЕитба и голЕмитЕ поражения, които
ежегодно нанася главнята. За въ бждеще на овеса ще трЕбва да се обърне по-
голЕмо внимание. Чрезъ кооперациитЕ ще трЕбва да се организира доставката на
по-доброкачествено семе и да се проагитира ранната сЕитба, масовото триориране
и лЕкуване на семето отъ главня. Главнята ежегодно унищожава до 30 на сто отъ
реколтата, а земедЕлскитЕ стопани нехаятъ и безропотно плащатъ скжпъ данъкъ
за своето нехайство. При наличностьта на сигуреаъ, бръзъ и евтинъ начинъ за
лЕкуване на главнята по овеса съ формалинъ, повече отъ неразумно ще бжде,
ако и за въ бждеще продължава това нехайство отъ страна на земедЕлскитЕ стопани.

Ленътъ е третото растение съ голЕмо бждеще за Трънска околия. Това е едно
отъ най-старитЕ земедЕлски растения, пренесено у насъ отъ гръцки колонисти,
моряци и търговци, преди около 2000 години. Въ Трънска околия сега се срЕща

431