Page 427 - trnski_kraj

лепа загуби само за единъ день. Презъ 1932 год., загубите общо за околията над­
минаха 10.000 000 лв. Требва човекъ да бжде сь най-кораво сърдце, за да не
трепне предъ вида на оная печална картина, която представлява „Знеполското
поле“, когато „Ерма“, следъ проливенъ дъждъ, го превръща въ море
и нейните води най-безжалостно се разпореждатъ съ сеното, снопите и залъка
на бедния знеполецъ. Тази картина ще бжде още по-печална и страшна за всеки,
който за първи пжть би ималъ нещастието да наблюдава опустошителния походъ
на бесните води на „Краищието“.

Ето защо, като предисловие на всички по-нататъшни мероприятия за подобрение
на стопанско-икономическото положение въ Трънска околия, требва да се извърши
залесяването и корекцията на неколко реки и главно на река Ерма,
които ежегодно нанасятъ грамадни щети на -земеделските стопнства. Въ туй
отношение най-силно засегнато е „Знеполското поле“, което въ сжщностй предс-та-
вява и най-ценната часть отъ околията. Съ правилното разрешение на въпроса
за залесяването и корекцията на реките ще се разреши и другъ единъ много ва-
женъ въпросъ —- въпросътъ за напояването на „Знеполското поле“. Река Ерма,
следъ като се направи корекцията й на дължина 18 клм., ще може
да се използува за напояване на една площь отъ около 10,000 дек., а знайно е,
че въпросътъ за напояването е единъ отъ най-важните земеделски въпроси. Рабо­
тата въ туй отношение е вече започнала. За да се изведе обаче, до край необхо­
дима е енергичната намеса на държавата и нейната материална подкрепа, каквато
е поискана и, надеваме се, ще бжде дадена. Населението отъ своя страна требва
правилно да прецени важностьта на това мероприятие и да даде своето съдей­
ствие за по-скорошното му реализиране.
Въ околията има много малко площь сравнително годна за културата на житните
растения, която при по-разумно стопанисване би давала задоволителни доходи.
Останалата площь въ грамадната си часть е толкова обезценена, че средните ре­
колти, които се получаватъ, често лжти сж толкова низки, че не само не могатъ
да изплатятъ разноските по отгледването и прибирането на земеделските расте­
ния но стопанинътъ понекога не може да намЬри и семето, което е хвърлилъ. При
това положение отгледването на зърнените храни, които съставляватъ кржгло
92% отъ засетата площь въ околията, се явява стопански неизносно. Още повече,
че тукашното население може срещу продукти отъ другите отрасли на селското
стопанство, каквито сж: скотовъдството, овощарството, птицевъдството и пчелар­
ството, чието развитие се благоприятствува отъ началните условия и отъ новите
такива, които чрезъ системна и планомерна работа ще може да се създадатъ, да
си достави зърнени храни на по-низки цени, отколкото да ги произвежда при
толкова неблагоприятни условия за техното развитие и доходность.
Ето защо, налага се на тукашните земеделски стопанства, а още повече днешниятъ
моментъ го налага това, да взематъ друга насока, да се пригодятъ къмъ сжще-
ствуващите условия и да станатъ по-жизнеспособни. Общите условия на производ­
ството показватъ ясно, че земеделското стопанство въ Трънско, не може и не
бива да остане съ сегашната своя насока. То требва отъ гледището преди всичко
на интересите на широките народни маси, часъ по-скоро да бжде трансформи­
рано, да бжде реорганизирано.
Планинскиятъ характери на околията и почвените и климатически условия, при
които е поставено да се развива земед елието въ Трънско, принуждава тукашните
земеделски стопани да се занимаватъ съ отгледването на малъкъ брой земеделски
растения. Тукъ не«а онова големо разнообразие на земеделски култури, каквото
сжществува въ Южна, па даже и въ Северна България. При нашите условия и
дума не може да става за отглеждането на памукъ, фастъци, сусамъ. анасонъ.
лозя, па даже и тютюнъ, а пшеницата и царевицата даватъ незадоволителни до­
ходи. Има обаче, земеделски растения за които условията сж твърде благоприятни
и на които въ бждеще ще требва да се обърне по-големо внимание. Това сж:
картофите, овесътъ, ленътъ и еспарзетата. За съжаление въпросните земеделски
растения още не сж си извоювали въ тукашните земеделски стопанства онова
место, което заслужаватъ, нито пъкъ даватъ доходи, каквито сж въ състояние
да дадатъ. Картофите и овесътъ сж добре познати на нашето земеделско населе-

430