Page 454 - trnski_kraj

черковния дворъ и гробища на с. Пенкьовци, въ оброчището на с. Одраница и
черковния дворъ на града Трънъ, както и изровените отъ поройните води борови
дънери отъ черъ боръ и силицизирани групи отъ шишарки къмъ 1926 година въ
с. с. Костуринци, Пенкьовци и Лева река, не остава, освенъ да приемемъ като
безспорно това, че въ далечното минало горско-дървесната флора въ Трънска
околия е имала покрай сега съществуващите и още други представители, които
по всека вероятности съ били широко застъпени на много места.
Въ подкрепа на горното ни твърдение могатъ да бъдатъ приведени и други аргу­
менти, каквито съ: Свързочните (поставени въ каменната зидария) греди отъ черъ
боръ въ основите на разрушената черква въ с. Пенкьовци; — такъвъ материалъ по
наше убеждение е било безсмислено, нито възможно да бъде докарванъ отъ дру­
гаде, ако по тия места е билъ разпространенъ дъба, както въ настоящия моментъ.
Независимо отъ горното, би направило впечатление всекиму, съществуващите на­
звания на местности като „Борътъ“, „Боровецъ“ и пр., въ землището на много села,
които е недопустимо да съ изникнали съвсемъ неоснователно още повече, че съ
много стари и и непонятни за сегашните жители.
Че Трънъ и Трънско съ били покрити до преди 140—150 години съ девствени и
то „Швейцарско-алпийски“ борове, може да се убедимъ и отъ кратката история
на Трънъ, написана отъ Д. Илковъ, въ която той казва дословно следното:
„Високите рътове (Пещерица, Мали Руй, Черчелатъ, Мурговица, Китка), които
ограждатъ котловината отъ вси страни и стоятъ надъ нея стръмно и величаво,
придаватъ на градеца швейцаро-алпийски изгледъ; сега тези рътове съ повече тре­
висти и сипкави, а некога били покрити съ гъсти и хубави гори“.

Преди около 140 г. (1796—1800 г.) Трънско е управлявано отъ сина на и сега
известния Карафеизъ, на име Али Бегъ. Споредъ Д. Илковъ, следъ смъртьта на
Карафеиза синъ му. Али Бегъ заповедалъ да запалятъ и изгорятъ лесовете въ
околностите на гр. Трънъ, за да не могатъ да се криятъ тамъ неприятелите му.
Пожарътъ за кратко време преобърналъ гиздавата околность въ пустиня.

Горното, верваме, е достатъчно, за да ни убеди въ това, че до преди 140 години
Трънската околность и околия е била покрита на много места съ девствени, а, безъ
съмнение, и вечно зелени гори.
Ние не смегаме, че Али Бегъ е могълъ да унищожи всички гори на околията из-
веднажъ; процесътъ на гороунищожението по всека вероятности е продължилъ и
въ последствие отъ страна на местното население за нуждите на широко разви­
лото се на времето рударство, следи отъ което намираме и сега въ с. с. Мислов-
щица, Бусинци и др.
Следъ изнесеното остава откритъ въпросътъ — преобладаващъ или единственъ дър-
весенъ видъ е билъ черниятъ боръ по тия места. Като се позоваваме на девствени
или полузакелавели, но стари и престарели гори, каквито съ Шипковишката селска
гора, Долно Мелнската селска гора (Кървавъ камъкъ) Мисловищичката и Трън-
ската манастирски гори, държавните гори Еловишка планина и Ракитски камъкъ,
както и многото, незначителни по площь частни и обществени гори отъ букъ и
дъбъ, пръснати по разните части на околията (по-стари отъ 140 г.), не остава
освенъ да се съгласимъ, че преди пълното унищожение на черноборовите гори съ
съществували и гори съ широколистенъ съставъ.
Както и да е, обаче, неоспоримо е, че смена е станала и по дървесни видове
и по видъ на стопанството — тъй като борътъ сега отсътствува, а горите съ пре­
димно низкостъблени.
Въ сегашните трънски гори съ застъпени като стопански видове: зимниятъ дъбъ,
благунътъ и букътъ и спорадично пръснати изъ всички насаждения — яворъ, ясенъ
брестъ, шестилъ, габеръ, люлякъ, мъждренъ, трепетлика, церъ, турска леска и др.
По високите части, обаче, преобладава букътъ въ чисти формации, а въ низките
части — дъбътъ.
По карстовите части на Руйската верига съ застъпени мъждрена люляка и ко­
сматия дъбъ.

Сборникъ Трънски край — 58. 497