Page 459 - trnski_kraj

Тръннанинътъ като строитель

Отъ д-ръ Рад. Тодоровъ

Когато съвременниятъ човЪкъ пожелае да научи нещо за мждростьта на миналото
време, той требва неминуемо да надникне въ останките на ония веществени па­
метници, които, макаръ и неми, ще ни разкажатъ много неща, защото не сж могли
ла бждатъ нито заглушени, нито разрушени отъ вековете. И наистина, какво
бихме могли да знаемъ ние, краткотрайните и слаби човешки сжщества, за кул-
турата на асирийците, за Вавилонската кула, за египтяните, за египетските пира­
миди, за Тутенъ-каменъ, за Римъ и римляните и въобще за цивилизацията на
старите народи, ако не беха останали до наши дни ония веществени паметници
на материалната имъ култура, които нито времето, нито стихията на вековете, не
е могла да разруши ? Какво бихме знаели ние, българите, за гигантските строежи
на хана Омортага, за дворците на Симеона, за прекрасните църкви и крепости
от ь Второто българско царство, ако не беха оцелели до наши дни останки отъ
тези паметници ?
Забележителните ценности на всека цивилизация се съхраняватъ за поколенията
въ течение на вековете най-много чрезъ материалната, веществената култура на
народите даже и тогава, когато четмото и писмото въ единъ народъ бждатъ за-
бравени, унищожени или изменени.
Като се има всичко това предвидъ, ясно става, колко ценна и колко благо­
родна е професията на майсторите-строители, които обличатъ въ материална форма
творческите замисли на човешкия технически гений. За да бжде некой строи­
тель, не е нуждно да бжде той наученъ на този занаят ь, а требва да бжде роденъ
за такъвъ. 1ребва да притежава качества, които не се придобиватъ, а сж вро­
дени — предавани отъ поколение на поколение.
Трънчанинътъ по природа е строитель. Неговиятъ характеръ, неговиятъ духъ и це-
лата негова природа е пригодена да , бжде той майсторъ. Съ метъръ въ профе­
сията, той е и съ мерка въ живота. Всека негова проява е отмерена, тактична
разумна и за това винаги резултатна.
Мжчно може да се установи отъ кога сж започнали трънчани да бждатъ строи­
тели. Дали некогашните племена които сж населявали Трънския край сж оста­
вили този занаятъ и на славяните, потомци на които сж и днешните жители на
1рънско, или пъкъ трънчани сж възприели строителството по-късно, презъ тур­
ското робство . Ето единъ въпросъ, който има да занимава ония, които по-основно
ще изучаватъ историята на строителното изкуство въ Трънско.
Споредъ насъ, населението на Трънско е започнало да се занимава съ строителство
въ по-ново време. Погрешно би било,
ако се приеме, че населението на Трънско
е взимало нЪкакво участие въ изграждането на старите селища и градища, които
еж пръснати въ целата покрайнина, като Зеленоградското градище това въ
к
Ярловци, въ Звонци и пр., както и всички други, останките отъ които сж запа-
зени и
до наши дни. Както ние забелягахме на друго место, населението на Трънско
некога по-скоро се е занимавало съ рударство, съ земеделие и скотовъдство, но
не и съ строителство. Строителството, като всеобщъ занаятъ въ Трънско датира
не повече
1 отъ 200—300 години, значи не по-рано отъ 1600—1700 година.’Но отъ
кжде за първи пжть трънчани сж научили този
занаятъ ? Споредъ насъ, първите
учители на трънчани по строителство сж били дебърчани отъ Македония, които
пъкь сж възприели своя занаятъ отъ италианските майстори-строители Дебър­
чани сж и първите строители, които презъ миналото столетие сж започнали да
изграждатъ София, за да бждатъ заместени по-късно и до днесъ, почти изцело
отъ трънчани.

Днесъ строителството е толкова добре възприето отъ трънчани, че даже и май­
стори отъ други краища на България, когато искатъ да минатъ за добри строи­
тели, казватъ, че сж отъ Трънско. ^

. 462