Page 457 - trnski_kraj

дадатъ извозни артерии, било за да се намерятъ пазари или да се потърсятъ под-
ходни цени. Тогава вече можемъ да препоръчваме оползотворяване и на изхвър-
лената и въ горите неоползотворима за сега дървесна маса.
Обаче, не само да се намерятъ, но и за да подържатъ пазари и стопанските възмож­
ности по тоя начинъ, ще бъде необходимо едно правилно стопанисване на тия
гори по реда, който гарантира най-широко разнообразие въ произвеждания про-
дуктъ и най-сигурно урежда възобновяването на изсечения обектъ.
Следъ всичко друго ще требва да се признае все пакъ, че и всеко селско дома­
кинство задоволява отъ гората свои насъщни нужди, които съ толкова много­
образни,^ че не бихме могли да ги изброимъ, пъкъ и едва ли това би било смис­
лено тъй като всеки би могълъ да види това.
Нещо, което трънчанинътъ вижда, но изглежда, отдава значение на всичко
друго, но не и на горите, — на влиянието на трънскитЬ гори върху подобрението
и изключително преобразяване на климата. Кой
не може да направи разлика въ климатично отно­
шение между Брезнишкото запустение и съ все
пакъ залесената Трънска околия? Регулирани ва-
лежи, умерена температура, освободена отъ голе-

Дъскорезницата на Миле Петровъ, край гр. Трънъ

ми екстреми, въздухъ съ средна относителна влажность, липса на буйни постоянни
изворни води. Е, кое още е необходимо, за да се подчертае, че гр. Трънъ.
е н е само годен ъ, но, бихъ казалъ редъкъ градъ, за отмора
на здравите и сигурно лекуване на болните?
Но само това ли? Нека не забравяме онова, което природата е дарила на Трън-
ския край съ създаването на гората, тая гора, въ която вложи мощьта си и си­
лата на своя творчески гений творецътъ.

Кой не се е радвалъ на обилно дъвналия люлякъ, залелъ съ благоухание целия
градъ, като започнешъ отъ пътните му врати „Секирица“, та стигнешъ до при­
казно вълшебното ждрело. Люляковиятъ цветъ е парфюмериенъ артикулъ, но той
е тукъ единъ отъ пълните съ животъ тонове, излезли изъ подъ четката на най-
великия художникъ.

Идете не много далечъ — по левите брегове на Ерма на пъть къмъ Ждрелото —
тамъ се таи, сякашъ по чудо запазена отъ „нескромни погледи“ високостъблена
букова гора на Трънския манастиръ. Къде другаде бихте могли да си предста­
вите тъй хубавите „манастирски ливади“, пълни съ бликаща вода и мириади,
благоуханни горски цветя и полски треви, ако не — тамъ въ гората ?

А спомнете^ си пожарно червените до златно жълти есенни листа на Ракитски
камъкъ, който е лриютилъ въ пазвата си Бигровитиятъ изворъ, денонощно клоко-

460