Page 458 - trnski_kraj

чещъ изъ подъ вечния безмълвенъ стражъ — Руй. Представете си тунели срЪдъ
китна гора, лудия бЪгъ на планинско поточе, стол-Ьтникъ букъ се оглежда въ
кристалните води на Бигровития изворъ, а подъ васъ далеко въ полето прорязва
тъмнината вечеренъ влакъ. Това е гората, трънската гора, дето е запокитено, за­
бравено едно кжтче отъ вълшебствата на рая.
Но трънската гора ви предлага хиляди и хиляди удоволствия и картини. Та кой
другъ би могълъ тъй безупречно да попълни природната хармония, какво друго
би накарало трънчанина съ тоя рЪдъкъ стоицизъмъ да свърже сждбата си съ
отсечения огненъ варовикъ, ако не гората?

Тукъ слабото умира, а новото се ражда въ прегръдките на смъртьта. затуй, че
требва да живее, затуй, че требва да попълни природната хармония.
Е, малко ли дължи курортътъ Трънъ на гората, нали за тия му гори хилядите ку­
рортисти жадуватъ отново да го видятъ?

Най-после — нали трънската гора приюти и откърми трънския родолюбивъ бълга-
ринъ ? Нали трънската гора беше запалена навремето си отъ Али Бегъ, защото тя прию­
тяваше между другото и българщината. Затова и до днесъ тя е заседнала въ съзнанието
на старите трънчани, като одухотворенъ стражъ на факленосците, призвани да тво-
рятъ день въ тъмата на надавнашната ни история.
Да пребжде Трънската гора.

(Гл. стр. 477. Въ статията на Първанъ Хар. Байкушевъ)

Поройно прииждане въ с. Рани-лукъ

461