Page 455 - trnski_kraj

Горската площь (залесена и'гола) въ Трънска околия възлиза на 245,611 декари
отъ която насаждения 241,935 дк. и голини 3,676 дк.

По собственость горната площь се разпределя както следва:
Държавни гори . 10,940 дк. 5%
Общински „ . 80,150 „ 32%
Обществ. „ . 6,925 „ 3%
Частни „ . . . . 143,920 „ 58%
и горски голини и пасища 3,676 „ 2%
А по видъ на стопанството и въ зависимость отъ собственостьта ще имаме:

Държавни Общински Обществ. Частни :
Гол.гор. пас. Забележка
вие. низ. вие. низ. | вие. низ. вие. низ.

д е к а Р и

4159 6790 14,440 65,710 2690 4235 143,920 3676

Ако разгледаме по-внимателно горната табличка, ще видимъ, че въ Трънско пре-
обладаватъ (кр. 80%) низкостъбленигЬ гори. И тукъ, както и другаде у насъ,
частните гори еж. дребно разпокжсани горички, собственость преди всичко на
селски земеделци-стопани и сж служили за задоволяване предимно на ежеднев­
ните нужди отъ дърва за огревъ, шума и дребенъ строителенъ материалъ на
своите стопани. Въ най-големо количество такива продукти дава низкостъблената
гора, сир. гората, която се сече до голо и се възобновява отъ издънките върху
пъня. Приведеното обстоятелство, безъ съмнение, се е отразило върху стопанските
възможности на дребния горовладелецъ и затова на горите не се гледа тукъ като
на доходенъ клонъ отъ стопанството.
За обезценяване и до голема степень унищожаване на горското стопанство, по
наше убеждение, големъ делъ има и площното разширяване на земеделското
стопанство, което и до настоящия моментъ търси все още увеличението на произ­
водителната площь, нежели увеличаване на производството върху единица площь.
Ако съпоставимъ площьта на горите, която, както видехме възлиза на 278,725 дк.>
съ земеделско-стопанската площь — кржгло около 220,000 декара, ще видимъ, че
Грънско е предимно горски край (третираме на равни основания залесената и
типично горската по естество, макаръ и не залесена площь). Горното добива още
по-голема стойность, като се вземе предвидъ, че въ числото на земеделските земи
сж включени много разработени горски земи.
Въпреки, обаче, въ всеки моментъ тукъ земеделското стопанство да е изключи­
телно отъ състоянието на горското стопанство, все пакъ първото неотклонно е
следвало пжтя на едно неограничено разширяване и самоунищожаване, изключ­
вайки принципа на интензивирането. Залесената площь прогресивно намалява за
сметка на безсистемно увеличаваната обработваема земя, играеща ролята на ко-
ховъ бацилъ за горското стопанство.
Като не се интересуваме отъ това, че въ Трънско земеделските имоти върху
чисто горски почви сж поставени при изключителни условия, тъй като никакво
терасиране не е възможно по стрьмните склонове, че при това те — земеделските
имоти създаватъ отлични условия за една активна поройность, все пакъ сме-
таме, че това сж само палиативи, само полумерка за компенсиране на загубите
отъ липсата на интензивирано земеделско стопанство въ тия места. Никой не ще
да отрече, че типично-земеделските земи въ Знеполе — стоятъ подъ угрозата на
вечните наводнения, а като мочури и блатливи места представляватъ тъй наре-
ченитЬ „неудобни земи“, напълно неуползотворими за народното стопанство, _ не
е ли ио-смислено да се коригира течението на р. Ерма въ тая си часть, за да се

458