Page 48 - trnski_kraj

Златоноснитгь жили и златодобиването

въ Трънско

Отъ проф. П, Бакаловъ

Трънскиятъ край е единъ отъ красивите български крайща, макаръ и неплодоро-
денъ, виновникъ за което е пакъ чов-Ькътъ, който е унищожилъ горите и е далъ, по
този начинъ, възможность на дъждовните и снажни води да оголятъ склоновете
на планините и съ свлечените материали—камънаци, да затрупватъ и тъй малкото
равни площи, годни за обработване.
Въ този край природните хубости не сж малко. Прочутото Ломнишко ждрело, презъ
което реката Ерма е прорезала своя пжть къмъ Нишава, наистина, е едно чудо.
Високите стотина метра варовити скали, като
съ трионъ сж разрезани и измити отъ водата,
която тамъ е намерила най-напредъ некоя пукна­
тина и въ продължение на стотици хиляди го­
дини си е проправила тесенъ, дълбокъ пжть, за
да слее водите си съ ония на своята посестрима—
Нишава.
Красивъ е и проломътъ на р. Мисловщица при
с. Филиповци.

Но, човекътъ, който е унищожилъ горите, сега
се мжчи да ги възобнови, благодарение благо­
родните усилия на специалисти и местни власти.
Планинските склонове, непосредственно до Трънъ,
се красятъ отъ хубава борова тора. Трънско сега
разполага и съ единъ отъ големите държавни
разсадници, отъ който се пръскатъ съ хиляди
облагородени овощни дръвчета ежегодно, и скоро
трънскиятъ край ще стане единъ нозъ центъръ
за износъ на овощия.
Но не е само красотата на трънския край, на
която се радва окото на посетителите; приро­
дата го е надарила и съ подземни богатства, които
На излизане отъ галериитЪ въ майката земя крие въ своите пазви — вжглища
златнитЪ мини при с. с. Ерулъ и и руди.
Мисловщица — Трънско
Отдавна, още презъ време на турското робство,
въ Трънско, около с. Мисловщица, се е промивало злато. Тамъ сж работили веро­
ятно и при римското владичество на Балканите— римляните; намиратъ се стари
разкопки, които свидетелствуватъ за добиването на метали.
Правени беха опити тамъ, преди неколко години, за добиване на злато, по хими-
ченъ начинъ. Беше построена и една малка фабрика, която не успе по разни при­
чини. Днесъ, обаче, въ този край наново се подема трескава работа за откриването
на златните орудявания и добиване на злато. Една чужда компания е отпочнала
проучвателни работи въ големи размери. Пробиватъ се по мадеренъ начинъ, чрезъ
сгжстенъ въздухъ, нови галерии и се продължаватъ старите. Доведена е електри­
ческа енергия отъ Перникъ, която поставя въ движение машините за сгжстязане
на въздуха. Единъ италианецъ — синъ на бившия министъръ Франческо Пити и
единъ американецъ, заедно съ единъ българинъ минни инженери, ржководятъ
работата. Надъ 300 работници работятъ усилено вжтре и вънъ отъ галериите, про­
биватъ, строятъ. Поржчани сж нови машини за работа.

Сега се проучаватъ още кварцитните жили, които прорезватъ гранитите отъ ядката
на трънската антиклинала (гърбица на гънката), които жили сж повече или по-
малко орудени. Главната руда тамъ е пиритътъ, който е златоносенъ. Отъ по-ранш-

50