Page 44 - trnski_kraj

Минералиттъ въ Трънско

(Извадки отъ книгата на проф. д-рь Г. Бончевъ—„Минералитгь въ България“)

До преди Освобождението малко се е знаяло, какви минерали има въ страната и
кжде сж техните находища. Липсвали сж изучавания тогава въ това отношение.
Неколко чужденци, които сж я изследвали въ геологично отношение, съвсемъ слабо
сж засегнали нейните минерали. Населението слабо е познавало минералите и не
се е интересувало отъ гЬхъ. Тогава е била позната само черната пясъчна желязна
руда, която е събрана за топене по примитивенъ начинъ на желязо (Самоковско,
Босилеградско, Етрополско и др.) и златото, което сж добивали отъ речните наноси.
Други минерали и руди нито сж търсени, нито сж намирани, а кждето случайно
сж били открити такива, те сж били прикривани, за да се избави населението отъ
старата турска ангария, чрезъ която сж добивали рудата тогава. Тогава сж били
познати м%ста на стари рударски работи, като, напримеръ, въ Трънско, Берковско,
Етрополско, Осогово и др., обработвани, именно, по тоя начинъ.
Първите години следъ Освобождението, проучаванията сж били още по-слаби;
късно постепенно се повишавалъ интересътъ къмъ търсенето на минерални богат­
ства, докато днесъ самата държава, чрезъ своите специалисти и средства, започна
проучаванията и повиши интереса къмъ рударството, въобще, а по-специално —
къмъ ония минерали, отъ които може да се очаква некаква практична облага.
Разпространението на минералите, въобще, както у насъ, така и другаде, не може
да се дели на зони и области, както това става за растенията и животните, защото
не зависи, нито отъ надморска височина, нито отъ географска ширина и дължина.
То е привързано къмъ известни скални типове и тектонични и метаморфни области
и кждето се намиратъ такива, тамъ има и минерали. Разнообразните минерали у
насъ сж привързани повечето къмъ старите масивни скали и кристалинни шисти,
но има и въ връска съ младите еруптивни скали и въ некои седименти. У
насъ главните минерални находища сж въ разкритите геологично стари терени,
като Рило-Родопския масивъ, Средногорието, Витоша, Осогово, Средна Ст. пла­
нина, Краището и Трънско.
Минералните находища въ насъ иматъ различенъ външенъ видъ, въ зависимость
отъ образованието имъ: жили, пори, ядки, буци, зърна, гнезда, леши, шокове и легла.

Много отъ минералите повръхностно не се отчертаватъ въ сжщинските си форми,
понеже сж замаскирани отъ изветряването и атмосферните действия въобще (засип­
ване, ерозия и др.) Така, те се узнаватъ по своите вторични разноцветни продукти,
които получаватъ вследствие на окислението или хидратизуването имъ, или пъкъ
по отделни кжсове отъ техните маси, изхвърлени далечъ отъ леглата имъ. Никжде,
обаче, те не се прямо профилиратъ на повръхностьта. Много отъ техъ се раз-
криватъ и познаватъ по стари разработки.
Въ каквато и форма на находищата имъ да се явяватъ минералите, те иматъ трояко
начало: огнетечно, метаморфно и утаечно.
Отъ огнетечно начало сж минералите въ масивните и еруптивни скали, характе-
ризувани въ своите съвършенни кристални форми. Такива сж минералите: кварцъ,
фелдшпати, черна слюда, магнетитъ, авгитъ и др.
Отъ метаморфно начало сж минералите въ кристалинните шисти. Такива сж мине­
ралите: слюди, гранитъ, хлоритъ. амфиболи, и др. Минералите отъ метаморфенъ
произходъ сж получени подъ продължително механично действие (натискъ), висока
температура или пъкъ като резултатъ отъ химични процеси.
По третото начало — утаечно, минералите сж се образували само въ течности, по
химиченъ или механиченъ начинъ. Минералите отъ такъвъ произходъ у насъ сж
малко и съ простъ химиченъ съставъ: гипсъ, пиритъ, соль и др.
Въ Краището на Трънско и Босилеградско преобладаватъ минерали отъ жилни
находища и то повечето рудни; има, обаче, и импрегнационни такива:

Злато Бусинци и Вуканъ. Извличано отъ дилувиални и алувиални наноси
(речни), чрезъ просто промиване-плавене.

46