Page 46 - trnski_kraj

Старото рударство въ Трънско

Отъ проф. д-ръ Г. Бончевъ

Съвременното рударство въ България датира отъ 70-тЪхъ години на миналото сто­
летие, когато почнаха да се копаятъ вжглигца въ Мошинското землище. Но съ
положителность може да се твърди, че рударството е съществувало и много по-
рано, понеже въ Самоковско и тогава е продължавало събирането на желязната
руда и топенето й въ желязо.
Рударството започва да се развива у насъ по-интензивно въ последните десетиле­
тия на миналия вЬкъ; тогава у насъ се засили търсенето на руди и запазването
на периметри, което търсе­
не, въ последствие, даде ре­
зултати. Това рударство е
старъ сжществуващъ фактъ,
който крие основите си въ
древното минало. За негово­
то съществувание още отъ
тогава говорятъ днесъ реди­
ца факти, запазени въ са­
мата природа или въ езика
на населението.

При некои отъ сегашните
рударски изучавания у насъ,
се попада на стари ровове,
прокопи, ями, ходове и пр.,
които показватъ, че тамъ
некогашъ е копано за тър­
сене и вадене руди и мине­
рални богатства. Такива ме­
ста и следи отъ старо ру­
дарство имаме и въ Трън­
ско. Първите пионери, въ
това отношение, съ били ста­
рите римляни, а отъ техъ,
по наследство на земите,
Г-нъ Гленъ и Георги ПЪевъ при старата римска гале­ рударството минава и у на­
рия въ м-Ьстностьта „Лопушникъ долъ“ въ шите прадеди, отъ стари­
с. с. Мраморъ и Вуканъ те български царства. Отъ
римско време нема писани
исторически данни, които да твърдятъ за това начало, но съществуватъ имена на
градове и пари ши находки (монети) отъ римски произходъ, както л разни надписи
върху плочи, които .съ голТма правдоподобность ни навеждатъ на това заключение.
По-късно, презъ турско владичество, старото рударство запада въ страната ни,
въпреки че на некои места се е още крепило. У насъ е останала само самоков­
ската железна индустрия, която, поради примитивностьта въ работата, поради съз­
дадените напоследъкъ нови условия, е изчезнала въ по-ново време.
Старото рударство у насъ е било наложено отъ економичния битъ на населението
и отъ неговите стопански нужди и тия на държавата, както и поради липсата на
вносъ отвънъ, по онова време. Замирането му, обаче, въ никой случай не може да
се дължи на изчерпване рудата. Това явно личи отъ изоставените рудници, въ
които рудата и днесъ е въ достатъчно количество. Днесъ на много места на стра­
ната, върху такива стари рудници има разработени нови такива.

Старото рударство у насъ е работено за добиване на металите: злато, сребро»
олово, медь и железо. Други метели тогава не сж добивани, не затова, че такива
сж липсвали, но защото не сж били познати и не сж били известни металургиче-

48