Page 43 - trnski_kraj
P. 43

село Врабча се явявагъ изъ тЪхъ тъмни, гъсти до зърнести, туфи и андезити, но
                 има и синкави такива. Тия седиментни и еруптивни скали достигатъ до билото
                 на пътя за село Проданча.

                 4. Трънъ, Дъсчанъ-кладенецъ, Клисура. Между Дъсчанъ кладенецъ и
                 шосето за с. Клисура, землището се заема отъ двоякъ матсриалъ—еруптивни скали
                 и седименти. Първите, отъ Дъсчанъ кладенецъ по зеленоградския пъть за къмъ
                 Знеиолската котловина се простиратъ непрекъснато презъ местото, където се съби-
                 ратъ пътищата отъ Милославци и Зелениградъ. Отъ тамъ до полите на рида се
                 намиратъ глинести шисти, пресечени на нКколко места отъ пясъчници и варовикъ.
                 ТТ съдържатъ и трахитоидни материали. Въ низките части се съдържатъ по-големи
                 маси червени глинесто-пЪсъчници, които се отделятъ отъ насипите на Знеполе съ
                 ивица отъ кварцовъ конгломерагъ. Глинестите шисти съ тънкослойни, тукъ-таме
                 изъ кварцовите жилки. Отъ действието на атмосферните влияния, тия скали съ
                 силно ерозирани и повръхностьта имъ дълбоко изровена. Къмъ селото Милославци,
                 до пътя низко въ полите, материалътъ е кварцовъ конгломератъ, а надъ него е'
                 еруптивна скала. До Главановци материалътъ е отъ образуванията на Знепол-
                 ската котловина.
                 Около Рани-лугъ преобладазатъ седиментните образувания,            но има и находища
                отъ стари еруптивни скали.

                Между Рани-лугъ и Слишовци, въ полите на Рани-лушката планина, скалите съ
                седименти, отъ вида на песъчниците и палеозоичните метаморфни седименти,
                които съ продължение отъ билото на рида.
                Въ посока за с. Стрезимировци се поязяватъ зеленикавите блескави филитоидни
                шисти на Рудинъ планина, които се простиратъ и къмъ Грознатовци и Драинци,
                само, че къмъ последния край губятъ зеленикавия оттенъкъ и се показватъ по-тъмни.
                Последната вариация продължава по северните и западни брегове на Ерма до
                с. Клисура.                                                                        г
                Същиятъ типъ материали свличатъ реките и пороите, като се започне отъ къмъ
                Реяновци до Клисура. Въ техъ има много кварцови жили, които съ тънки и смач­
                кани. Гия филоидни скали съдържатъ тукъ-таме и пирить, отъ променението на
                който общата боя на скалата на места приема ръждива отсенка.

                                                 (Изъ „Унив. годишникъ“, кн. I, томъ 19. 1922-1923 г.)




                                                                                           и
                                  1®
                                       шт.
                                   I  У*
                                     .V ;
                           43     ■%:
                                                                                г
                                                                                     • ш.
                                        ж                                          5>. >-

                                                 }Щ
                                                                   т              ■ V




                           ш&1!иии1 .                                      И.«ЛВааСи»д
                           Рг.

                                       На разходка край Ломнишкото ждрело





                                                                                                     45
   38   39   40   41   42   43   44   45   46   47   48