Page 47 - trnski_kraj

ските процеси и употреблението имъ, макаръ и да имало руди, отъ които се до-
бинатъ те, напр.: за цинкъ, (сфалеритъ), за манганъ (пиролузитъ), за хромъ (хро-
митъ).

Ако се проследятъ всички рудници въ страната, относно състава и вида на рудата
въ тЬхъ, ще видимъ, че сж повечето оловни: среброносенъ галенитъ, примесенъ
съ халкопиритъ, сфалеритъ, пиролузитъ и пиритъ; въ некои има и примесъ на
медь, обаче нема железо. Железото се е събирало отъ железнорудния песъкъ —
магнетитъ, чрезъ промива­
не, а златото — чрезъ про­
миване на песъка. Проми­
ването на златото отъ зла­
тоносния песъкъ е било
иознатъ процесъ и въ
Трънско, който се е извър-
швалъ примитивно — ржч-
но. Другите видове руди
сж били извличани чрезъ
разкопки (Бусинци, Мил-
кьовци, Мисловщица и др.).

Трънскиятъ край некога
е билъ важенъ рударски
центъръ. За него свиде-
телствуватъ, както се спо­
мена и по-горе, ямите и
рупите въ землищата на
много села, като Забелъ,
Туроковци, Бусинци, Ерулъ
и Милкьовци.Те показватъ,
че землищата сж преорани
за търсене на руди; това
се установява и днесъ отъ
съвременните търсения и
намерените по тия ме­
ста руди. Г-нъ Бауеръ и Георги Пеевъ при старата римска галерия
въ с. Бусинци въ концесията „Народно стопанство“ —
Рудните находища тамъ Трънско
еж били въ кристалинни
шисти въ съседство съ голия масивъ Руй планина. Тия находища сж въ жили
отъ различна дебелина : въ Забелъ и Туроковци отъ 10—15 см.; въ Милкьовци едната
кварцова до 15 см., а другата баритова — 70 см., съ съдържание на руда повече
отъ 10 см. дебелина; въ Ерулъ и Милкьовци жили — до 30 см.

Забелско-туроковското находище, което е на северъ отъ Ерманската котловина, е
мрежесто; въ връзка съ него е бусинското,около р. Ледина; то пъкъ е на югъ отъ
долината на Ерма. Ерулъ-милкьовското се преставя, като самостойно находище; то е
паралелно-жилно находище съ ю-з. — с-и. посока. Рудите на първото отъ изброе­
ните находища сж: галенитъ и тетраедритъ съ пиритъ и малко халкопиритъ, а
ония на останалите находища—пиритъ съ халкопиритъ, придружени отъ малахитъ и
азуритъ, а нейде и предимно галенитъ.
Както другаде и въ Трънско, важна руда ще да е била галенитътъ, като сре­
броносенъ, но по-важна е тетраедритътъ, понеже съдържанието на сребро въ него
е достигнало до 1.5%. Следователно, тамъ рудите сж били търсени главно, заради
среброто и оловото.
Богатството на среброносната руда, изглежда, е предизвиквало повечко работа —
по-продължително копание дълбоко въ земята, отъ което сж останали и по-дъл­
боки и широки входове.
Работите въ Трънско изглеждатъ на много стари, даже на римски остатъци. Тамъ
работата е била извършвана съ прости дървени и скални сечива, остатъци отъ
които сж намирани при съвременните разработки.
(Изъ отделния отпечатъкъ на Соф. университетъ)

Сборникъ Трънски край — 7 49