Page 492 - trnski_kraj

Съ обявяването на Европейската война е преведенъ въ 42-и п. полкъ, като адютантъ на
4-а дружина. Взема участие въ боя съ сърбигЬ при укрепленията на „Тумба“. На 19.
X. 1915 година 4-а дружина отъ 42-и п. полкъ е била въ отстжпление, тогава той поема
командата на дружината и пада убитъ въ боя на ДрЪнова-глава.
Боянъ Благоевъ не е билъ жененъ. Оставилъ е въ неутешима скръбь майка и баща, които
и сега сж живи и които и сега очакватъ да се завърне съ лаврови венци но. . . уви! ..

Гробътъ му се намира между селата Линово и Грънчаръ, Югославия, до укрепленията на
Др-Ьнова-глава.

к/
Зап. подпоручикъ Ярловски Петъръ Иордановъ
Взводенъ командиръ 9 рота на 25-й пех. Драго-
майски полкъ. Кавалеръ на ордена за хрббрость
Роденъ на 15 юний 1894 г. въ с. Ярловци, Трънско. Завършилъ основното образование
въ родното си село, средното — въ 11 Софийска
мжжка гимназия и висше-юридическо вь Софий­
ския университетъ.
Презъ Балканската война взелъ участие като ра-
диотелеграфистъ къмъ щаба на действуващата
армия, а презъ Европейската война завършилъ
школата за запасни подпоручици и назначеиъ за
взводенъ командиръ въ 9-а рота на 25-й пех. Дра-
гомански полкъ, кждето е взелъ живо участие въ
боевете на Добруджа, при Енидже, Кокарджа,
Идрисъ, кота 147, Пещера, кота 127 и за бойни
отличия произведенъ въ чинъ „подпоручикъ“.
На 23 октомврий 1916 г. — бойния праздникъ на
драгоманци, е билъ решителния бой предъ „Черна
вода“, кждето ромънцигЪ сж били съсредоточили
грамадна армия, и при силния имъ напоръ, първа
дружина отъ 42-й турски полкъ (нашъ съюзникъ),
която е действувала въ десно отъ 25-й полкъ,
неиздържала и отстжпила въ безпорядъкъ. Въ
това време, подпоручикъ Йордановъ, по своя инициа­
тива и съ рискъ на живота си, се спустналъ свет­
кавично съ командуваните отъ него 2 взвода и спр-Ьлъ настжплението на против­
ника, като отбива няколко кратки атаки на ромънцитЪ, обаче, следъ това, отъ силната
стрелба що е открилъ противника, подпор. Йордановъ бива пронизанъ отъ неприятелски
куршумъ, въ момента, когато е пълнилъ карабината си и падналъ по гръбъ, съ усмивка
на уста, за добре изпълненъ отечественъ дългъ.
Погребанъ е въ черковния дворъ на с. Кокарджа — Меджиийско (Добруджа).

Поручикъ Захари Стоилковъ Илиевъ

роденъ 1878 год. съ с. Ярловци

Завършилъ основно образование въ родното си село
прогимназиалното — гр. Трънъ, гимназиалното — Со­
фия и юридическото — гр. Лозана — Швейцария. За­
вършилъ школата за запасни офицери с. Княжево
презъ 1903 год.
Служилъ по еждебното ведомство — мирови еждия гр. Ра-
домиръ. Напустналъ доброволно сждийската кариера и

495