Page 490 - trnski_kraj

Подпоручикъ Йосифь Златановъ

роденъ на 26. VIII. 1892 г. въ с. Вуканъ, Трьнско

Получилъ основното си образование въ родното село, а средното — въ Н-а Соф. м. гимназия.
Останалъ безъ майчина милувка, единственъ синъ, още като дете, той е растналъ и
възпитаванъ отъ своя баща, въ духъ на беззаветно и честно служене на Родината си.
Запаленъ тоя огънь въ неговите младенчески гърди, Йосифъ Златановъ следъ като
свърши гимназия въ 1912 год., постжпи учитель въ с. Кожинци, Трънско. Сжщата година
обаче, се обяви Балканската война и младиятъ, буенъ учитель не можеше да стои така,
когато чуваше тамъ на границата грохота на орждията, съ което се известяваше
започването на войната.
Напустна учителствуването и замина като доброволецъ. Макаръ и още младъ презъ лю­
тата зима, която върлуваше въ Тракия, всредъ лишения и не-
= сгоди, той кали още повече своя борчески духъ, за да бжде 110-
I лезенъ на своя Царь, родъ и Родина.
I Следъ завръщането си отъ фронта презъ 1913 год. той постжп-
I ва юнкеръ въ В. на Н. В. училище съ 25-и Рилски випускъ.
| I На 25. августъ 1915 г. сжщия беше произведенъ въ чинъ под-
.
■ поручикъ, като излиза единъ отъ първите въ випуска си.
| у, Младиятъ подпоручикъ Златановъ си избра 6-и пех. Търновски
тштшШт^ ш полкъ — железния, шопски полкъ отъ желязната Софийска
дивизия.
-..., г ■■,
На 4-и септемврий 1915 год. се яви въ полка и беше назна-
ченъ за командиръ на взводъ въ 11-а рота. Полкътъ се мо-
д билизира и на 16-и с. м. потегли за с. Сливница. РазвЪ се пакъ
полковата светиня-„знамето“, засвири музиката народенъ маршъ и
дълга колона се заточи презъ софийските улици. Наредъ съ нея, друга пъстра колона отъ
цивилни, селяни, жени и деца вървеше отъ двете й страни. Цветя, букети и благопоже-
лания. ВсФки изпраща по никого. Младиятъ подпоручикъ изгубилъ още малъкъ майка си,
а баща му далечъ въ тоя моментъ, изпратенъ само отъ свои роднини, крачеше бодро’
съ погледъ устременъ на западъ, радостенъ и веселъ, че е дошелъ деньтъ, въ който
той ще може да даде живота си за свободата на брата-робъ.
Следъ няколко дневни походи и почивки, полкътъ пристигна на границата и при с. По-
пова-махала на 30 септемврий 1915 г. посрещна вестьта за обявяването на войната.
Преди да започнатъ епичните боеве на Дринова глава, Корнетъ, Църнодрънъ, Дубрава
и пр., единъ славенъ подвигъ беше извършенъ на Влашка планина отъ стотина души
търновци. Това беше една полурота отъ 11 рота на полка, командвана отъ младия под­
поручикъ Иосифъ Златановъ, изпратена на 6-и октомврий въ тази планина съ задача,
да заеме височината 630 и да застане тамъ, като отбранителна застава за свръзка съ
42-и пех. полкъ. Когато стига предъ нея, подпоручикъ Златановъ забелязва, че върхътъ е
укрепенъ и заетъ отъ противника. Тогава, заедно съ една полурота отъ 42-и полкъ, на-
шитТ взводове, водени отъ младия, но уменъ и храбъръ подпоручикъ Златановъ, на-
стжпватъ и се хвърлятъ въ атака. Сърбите съвсемъ изненадани побЪгватъ, кадо 400
отъ тЪхъ биватъ пленени, а останалите се пръскатъ въ безпорядъкъ.
Нашите преминаватъ три реда блиндирани окопи, гонейки ги по петите имъ и завладя-
вагъ позицията (върха).
Боятъ стихва и гжстата мъгла се спуска отново въ планината. Разбитиятъ противнияъ въз-
ползуванъ отъ мъглата, се събира и усилва редовете си, като ги контраатакува отъ
всички страни. Виждайки, че е въ много критическо положение той не изгубва присжтствие
на духа си, а съ своето красноречие и огнените си слова поддържа борческия духъ
у войниците, които макаръ и малко на брой се държатъ мжжки въ тоя неравенъ бой.

Раненъ на две места подпоручикъ Златановъ не искаше да преклони глава й падне въ
пленъ. Упорствувалъ доста време, но, когато вижда вече, че обржчътъ около шепата
храбреци се стеснява, изважда за сетенъ пжть сабята си и ги повежда на щурмъ за да
си пробиятъ пжть.

493