Page 487 - trnski_kraj

и отдалечъ още помощь, усилията на всички началници, макаръ и безуспешно, да за-
държатъ левия флангъ, часть отъ центъра.. . Командирътъ е пратилъ всичко, дори под­
поручика — начзлникъ на телефонната команда, преди това и последния войникъ. Всичко
е свършено. Но, самъ той е преаи всичко войникъ. Той, който е до самите си войници,
се вле като войникъ, но. . . не се е влелъ още като командиръ. Часътъ по логика
свърши. Сега е часъ по психология, Ето какъ, предъ очите на всички, се влива коман­
дирътъ. Влива се като командиръ, а блесва като пълководецъ.
— Готовъ ли си, Петре?
— Готовъ, господинъ подполковникъ!
— Свири, Петре, атака!
И разцепила устните на тръбача, тръбата процепва въздуха. Една съседна въ лево се
докача. Друга до нея се откача. И по целия левъ флангъ, отъ рота въ рота, се раз-
насятъ тържествени звуци.
Войниците трепватъ. Това е той — командирътъ! Войниците трепватъ. Това е за Нея
— Родината! И като по знакъ, всичко отстлшващо се спира ... обръща ... сега вече
гъститЪ ромънски маси трепватъ, спиратъ .. . вцепенени, ужасени. Предъ техъ — гора
светнали ножове.
Нема вече съмнение, това е отстъпление. Нема вече съмнение, това е сметение. Нема
вече съмнение, нема вече спасение. Има поражение.
Петь непълни дружини гонятъ. 28-те неприятелски оръдия съ отново взети, съ 31 пълни
ракли. А пленници! Излезла вече на позиция, нашата артилерия открива мощния си
огънь, къмъ който се присъединяватъ и пленени неприятелски, съ наша прислуга, оръдия.
Петь непълни дружини гонятъ. Цели петь полка бТгатъ. ИГма спасение. Има грозно
сметение. Има страшно поражение. Поражение.
Никой никога не е чулъ, никой никъде не е виделъ по-невъобразима паника, по-стра-
хотно сметение, по-неудържимо бегство, по-страшно поражение. Поражение. Поражение.
Боеве предъ Букурещь. Боеве за Букурещъ.
А командирътъ? Той е отново самъ. Съ фуражката, тръбата. Тръбата и тръбачъгь.
— Какво да ти дамъ, Петре, обръща се той къмъ другаря си, къмъ щабъ-тръбача. НЪмамъ нищо.
И, спомняйки в-Ьчната диета, в-ЬчнигЪ парченца, които пълнятъ джеба му, изважда по­
следното и му го подава.
— На, вземи това шекерче!
Това шекерче днесъ е въ една скромна селска къща, до кандилото, предъ иконата.
Безъ цвЪтъ, безъ миризъ, то е най-гол-Ьмата награда, която войната даде.

Войната свърши. Командирътъ получи бригада, командуваше дивизия. Презъ декемврий
1919 излезе на площада кротко, да говори кротко. И той като предшедственика си отъ
1900, като баща ми. Но, и той загуби кариерата си. Първиятъ въ Тръстеникъ, Русенско,
вториятъ — въ Дупница.
Нито войната, нито мирътъ. Нито полкътъ, нито бригадата, нито дивизията. Никой не
му даде звезда, лента, чинъ. Но, 100-тТ бойни офицери, 500-гЬ бойни подофицери,
5000-гЬ бойни войници, които го наричаха командира, му дадоха и звезда, и лента, и чинъ.
Есеньта 1912 .. . Есеньта 1915 .. . Есеньта 1916 .. . Есеньта 1918 ... Но, и есеньта 1932.. .
Така завърши земния си животъ полковиятъ ми командиръ полковникъ Хараламби Тошковъ.
Така започна вечния си животъ полковиятъ ми командиръ Генералъ Хараламби Тошковъ.

490