Page 489 - trnski_kraj

залавя да изучава френски езикъ, и го изучава до степень, че не само бива въ състоя­
ние да се ползува отъ литературата му, но и винаги е общувалъ при случай съ чуж­
денци. Благодарение на този езикъ, презъ Общоевропейската война, той си е служилъ съ
него, за да влиза въ връзка съ германскитЬ и австрийскитЬ офицери, чиито части сж
влизали въ състава на бригадата, командувани огъ него при Серетъ и въ Македония. А
на края на войната, когато I и II дивизии бЬха оставени като заложници, той произне-
сълъ обичайната речь на френски предъ съглашенскитЬ офицери отъ името на достой-
нит-Ь български бойци.

ЦЬли 32 години той е прекаралъ непрекжснато въ служене на отечеството, като само-
отвърженъ войникъ, чийто единственъ култъ е билъ военната честь.
Още юнкеръ, той отишелъда изпълни отечествения си дългъ, като доброволецъ въ Сръбско-
българската война въ 1885 година. Въ Балканската война въ 1912 година, той е отстоя-
валъ съ твърдость и преданость при обсадата на Одринъ въ продължение на шесть
месеца, като командиръ на 20 боеви полкъ и е билъ награденъ съ кръстъ за храб-
ростъ. Въ Общоевропейската война е преминалъ храбро и победоносно всички земи на
Балканския полуостровъ: Тракия при бЬломорския брЬгъ, като командиръ на 10 арти­
лерийски полкъ; Ромъния при Серетъ, като командиръ на бригада въ VI дивизия; Ма­
кедония при Охридъ, Битоля и ПрилЬпъ. Като бригаденъ командиръ, той е лретърпЬлъ
заедно съ частитЬ си най-грозното страдание за доблестния войникъ, защото войницитЬ
отъ I и II дивизии трЬбваше да останатъ заложници.
ЦЬлиятъ му животъ се ниже въ непрекжснатъ трудъ за изпълнение на своя дългъ къмъ
отечеството, за изпълнение съ преданость на свой синовенъ дългъ къмъ родителитЬ си,
като единственъ синъ, за служене на своята безподобна братска обичь и на своята лю­
бвеобилна и себеотдайна привързаность къмъ съпруга и деца. Той обгръщаше съ обичьта
си всички, които бЬха около него и близкитЬ му пазятъ съкровено въ душитЬ си
светия споменъ за неговия свЬтълъ духовенъ ликъ.

Надаренъ съ високи умствени дарби, съ благородно сърдце и съ истинско съзнание за
гражданскитЬ си и човЬшки задължения, той е билъ винаги изпълнителенъ и строгъ въ
работата си, когато се е касаело за доброто и за реда и се е отзовавалъ съ готовность на
всЬки, който се е приближавалъ до него. Роднини, познати, всички сж намирали у него
чистосърдеченъ съветникъ и благодетель.
ОтдЬленъ отъ сждбата да живЬе отъ ранна възрасть далечъ отъ родния си градъ, той
придаваше особена прелесть на разказитЬ си за детскитЬ си спомени, свързани съ ба­
щиния домъ край рЬка Ерма и дивния габъръ отсреща, за старото „Школо“ съ него-
витЬ добродушни „даскали“. И нищо не му правЬше по-голЬмо удоволствие отъ родния
говоръ, когато го чуеше отъ нЬкой случайно срещнатъ работникъ отъ Знеполе. Колко
скжпъ е билъ за него споменътъ за родния край, ни показватъ нЬколкото реда, които
той пише въ едно писмо до близкитЬ си презъ войната отъ позициитЬ при Серетъ,
кждето казва : „Препъ очитЬ ми се простира необятна равнина, кждето погледътъ ми
жадува за милитЬ родни планини“. А въ дневника му презъ 1917 г. намираме записани
следнитЬ прости редове. „Днесъ посетихъ войнишкитЬ гробища при ..., кждето погле­
дът ь ми бЬ спрЬнъ отъ надписа на кръста . .. прочетохъ името на редника (името е
записано ... отъ село (сжщо и селото е записано). .. Трънско, убитъ на бойното поле.
Много ми дожалЬ. Миръ на праха на този скроменъ воинъ отъ нашия край!“
Колко чувствителенъ бЬше той показватъ следнитЬ редове, написани саморжчно отъ
него сжщо въ дневника му следъ едно сражение при рЬка Серетъ съ рускитЬ войски:
п • . . Ранени 2 офицера и 19 войника. Убити 12 войника. Поклонъ предъ тЬхната ге­
роична паметь! Воюваха безъ вражда два едноплеменни любящи се народа, пролЬ се
братска кръвь. Защо ли ?!
Така завърши на 62 години своя животъ, този доблестенъ войникъ, покосенъ сравни­
телно рано отъ смъртьта, следствие злокачествена малария и остъръ бронхитъ, добити
по бойнитЬ полета въ Македония и Ромъния.
Миръ на праха му!

492