Page 488 - trnski_kraj

Полковникъ Димитъръ Илиевъ Бреяновъ

Роденъ на 26. X. 1867 год. въ гр. Трънъ
Починалъ на 28. XI. 1930 г. въ София

Следъ като иолучилъ първоначалното си образование въ родния си градъ, жаденъ за
наука, той отишелъ въ Царибродъ, кждето се надЪвалъ да бжде приетъ съ стипендия въ
тамошното училище — интернатъ. Тамъ не му се дало достжпъ и той се отправилъ
съ няколко другари за София.
Въ София, самъ, безъ никаква материална и морална подкрепа, надавайки се на своята
младенческа енергия, мисл-Ьлъ, че ще му се даде
възможность да получи стипендия, но, лишенъ
отъ всякаква подкрепа, не усп-Ьлъ да добие нищо.
;
•0 ШЩ Щ Тогава се върналъ пакъ въ родния си градъ, кж-
дето общината открила втори класъ за неколцина
свои момчета. Той следвалъ въ втори класъ съ от-
личенъ успТхъ до м. априлъ, когато съветванъотъ
тогавашния град;ки училищечъ инспекторъ въ
Трънъ, дТдо Зиновия, който вижда лъ у него за­
бележително надежденъ младежъ, следъ като му
се издава свидетелство за завършенъ втори класъ,
той дошелъ въ София, приготвилъ се самъ по
материала за III класъ и следъ месецъ се явилъ
на приеменъ изпитъ въ тогавашната межова школа
(школа за военни техници) въ Княжево, кждето
бялъ приетъ. Екзаминаторите на приемния изпитъ
•*: \/ били тогава руски офицери, но езикътъ имъ не
затруднилъ младежа да изкара успешно своя из­
питъ. Той обичаше да разказва отпосле, съ свой­
ствената си разказвателна прелесть, какъ отгова-
I рялъ на зададените му въпроси, какъ отговорите му
били приемани съ одобрение и между другото, заслу-
■' жава да се предаде следниятъ споменъ. Зададено му
било отъ свещеника-екзаминаторъ по вероучение да
говори за Второ Пришествие и той не билъ нищо челъ и училъ по този въпросъ, а знаелъ
само да предаде разказа, който некога, като дете, чулъ отъ Дедо Раденко Джерекар-
ски да разказва на група старци, седнали на припекъ предъ „ижу“, до като той, всредъ
играта си около техъ, малко момченце, слушалъ внимателно стареца, който казвалъ,
какъ „мракъ тцело да настжпи, какъ Ерихонските тржби щели да засвирятъ на Изтокъ,
кахъ Господь щелъ да се появи и щелъ да отдели праведните отъ грешните и т. н.“
Отпосле, когато межовата школа била закрита, заедно съ всички питомци на школата,
той преминалъ въ военното училище.
Следъ като завършилъ курса на военното училище съ много добъръ успехъ, презъ
м. априлъ 1887 година билъ произведенъ въ чинъ подпоручикъ и назначенъ въ IV арти­
лерийски полкъ. Служилъ е последователно въ военния арсеналъ въ Русе, въ I артиле­
рийски полкъ въ Самоковъ и Севлиево, въ баталиона и военния арсеналъ въ София, като
батареенъ командиръ въ Враца, Берковица, Пловдивъ, Станимака (Асеновградъ), Севли­
ево, като началникъ на отделение въ Стара-Загора, като командиръ на 10 артилерийски
полкъ въ Гюмурджина, кждето го заварила общоевропейската война. Презъ м. октомврий
1919 година влезълъ въ запаса на армията, като командиръ на бригада въ Сливенъ,
поради съкращение на армията, наложено отъ Ньойиския договоръ.
Силенъ умъ и твърда воля, още отъ малъкъ той е проявявалъ забележителни дарби къмъ
математическите науки, но още отъ ранна възрасть и до последните си години, той се е
отличавалъ съ големата си любознателность. Ималъ е правилно разбиране по всички от­
расли на практическия животъ, но особено по сложните финансови и философско-прав-
ните и обществени въпроси. Освенъ че владеелъ добре руски езикъ, който билъ усво-
илъ въ военното училище, още щомъ бива произведенъ въ чинъ подпоручикъ, той се

491