Page 509 - trnski_kraj
P. 509
БИОГРАФИЧЕСКИ ОТДЪЛЪ
Митрополитъ Григория
Къмъ края на 18 в. по незнайни пжтища попада въ Трънския вилаетъ, като прелетна
птица, скжпата история на Хилендарския калугеръ Паисия (1762). Вь тая година изъ
дивните недра на Трънско се излжчилъ итъ обикновената селска среда, една
личность съ завиденъ духъ, името на която било Гига — бждещинтъ Григорий митропо
литъ Нишавски. Едва ли има въ историята на българската църква български владика, за
когото да се знае толкова малко отъ днешното поколение. Дори и населението отъ
Трънско не знае нещо повече отъ това, което говори за тоя иерархъ — една легенда,
че сжгциятъ проклелъ съселянииТ си да носятъ нечисти (пърчави) дрехите си — дорам-
чета и бреневеци. Писмени паметници за тоя забра венъ трънчанинъ за сега почти не
се откривзтъ, а това се оправдава отъ обстоятелството, че той е билъ прекалено скро-
менъ служитель на времето. За него накратко се споменава въ истор. трудове на Цух-
лева и Иеречека и въ книгата „България подъ иго“ отъ Н. Станевъ. Отъ известния
френски ученъ и економистъ Бланки, който презъ 1841 г. анкетиралъ станалите потре-
сни събития въ Западна България, ние намираме сведения отъ които заключаваме, че
този трънчанинъ, като архиерей се нарича — Нишки митрополитъ Григорий — болга-
рина. „Него време въ Нишъ светителствувалъ митрополитъ Григорий българина, родомъ
отъ с. Кожинци (Трънско). Той утешавалъ паството си и гледалъ да облекчава злоче-
стината му.“
Презъ 1833 г. сърбите заели тимошкитГ български земи и изпждили турските чинов
ници и население, което се настанило на прехрана по българските села въ Нишко, Кул-
ско, Пиротско и др. То почнало да притиска българското население, което следъ ня
колко години мълчаливо търпение, първомъ около Нишъ дигнало въстание, съ
цель да се иска да се приложи Хати-шерифа или да се смекчи сждбата имъ (1841 г.)
Въстанието постепенно се разширило и обхванало земите отъ Враня до Видинъ. За
жалость това широко въстание нямало обгцъ планъ за дейность и не било организирано.
Въстаниците намали нито главнокомандуващъ, нито оржжие. Технически били въорж-
жени съ криваци, коси, сЬкири и др., а рГдко имало пушки. Свободното Сръбско кня
жество не само че не симпатизирало на тая братска акция, а дори съдействувало на
турцигЪ да потушатъ бунта. Нишкиятъ каймакаминъ повикалъ на помощь диви ал
бански чети, които се смъкнали отъ планинските висини и низините на Морава и връх
летели върху селата и следъ упорити сражения потопили въ кръвь и пожаръ селищата.
Зверското потушаване на въстанието, предизвикало дипломатическа намеса и християн
ска Европа праща анкетьори, за да издирятъ причините на въстанието и последствията
отъ кланетата. Единъ отъ тия анкетьори е билъ учениятъ френски академикъ Бланки, при-
дружаванъ отъ българския студентъ — Александъръ Екзархъ. Бланки, следъ като проу-
чилъ подробно всичко, най-после въ Нишъ се срещналъ съ митрополитъ Григорий, който
въ разговора си се нарекълъ „българинъ“. Ето що говори въ дневника си Бланки,
за този доблестенъ архиерей отъ Трънско. „Намираме се въ едно домакинство въ
Нишъ. Домакинята поднесе лула на митрополитъ Григорий, който почна да пуши
спокойно, очаквайки моя преводачъ — Александъръ. Между това, азъ имахъ време да
наблюдавамъ хитрата, но благородна физиономия на митрополита-владиката. Неговата
хубава и черна брада, както и приятниятъ изразъ на лицето му, отъ което скрито се
") Редакцията на сборника „Трънски край“ е положила свръхусилия биограф. отдЪлъ,
който е допълнение на историческия, да бжде пъленъ. Но, ако нЪкои заслужили покойници-
трънчани сж пропустнати, това се дължи изключително по вина на самите техни близки, които
не сж благоволили да се отзоватъ на многократните покани, отправени имъ отъ страна на
редакцията, за да дадатъ сведения за техните биографии. За голема часть отъ тези заслужили
покойници се говори въ историческия, и други н-Ькои отдали на сборника, обаче, всички
ония, за които не споменаваме Нищо, паметъта имъ и техните заслуги, сж ни еднакво
скжпи, както и на тези, биографиите на които сж поместени въ сборника „Трънски край“.
512
