Page 514 - trnski_kraj
P. 514
1854. Явгустъ. 4. I Игуменъ свещено-царския и патриаршески Обители Рилски Иосифъ и Епит-
ропи: Ярсени и Симеонъ со всички братя нашими. . .
* * * ,
Това сж само нЪкои отъ писмата. Има и други.
Чорбаджи ПЪя, особено се е грижилъ за църковното дЪло въ Знеполе като е вземалъ ини
циатива да се построятъ църкви и училища по всички Знеполски и Трънски села
Знеполското население, въ изразъ на голяма благодарность къмъ своя първенецъ и духовенъ
попечитель защитникъ отъ турци и гърци, е слушало въ черквигЪ съ най-голЪмо внимание,
произнасянето отъ Енорийските свещеници следното молебствие: „Благотворителнаго Вели-
чайшаго и благороднейшаго и Нищелюбиваго и благовЪрнаго Народо-Предводителя Знепол-
скаго Господина: Г.: Нашего ПЪя.
Милостиваго К’намъ Покровителя й тишайшаго благодетеля Господи помилуй (трижди) Гос.
поди даруй Ему Спасение, здравие, долгоденствие и животъ и Сохрани Его за многая лЪта. ..
Богъ да го избави отъ . .. НавЪта“. Яминъ.
Архимандритъ Мисаилъ Байкушевъ
1783—1880
Ето едно име, изгубено въ непрогледния мракъ на духовното и политическо робство, за
сжществуването на което ни напомнятъ днес^ надписите въ църквата „Св. Петка“, въ
Трънъ и тия по стените на манастира „С>гБогородица“ край с. Мисловщица, Трънско.—
А далата и животътъ му представлява^^ сжщинска легенда. Требва да се съжалява, за
гдето съвременниците му не сж ни Оставили поне единъ редъ за живота, делата и нра
вствения образъ на тоя пръвъ будитель и скроменъ монахъ на Трънско. Разбира се,
съ това не се прави никакъвъ упрекъ за некаква непризнателность. Стара истина е, че
делата на големата личность биватъ осмисляни и правилно оценявани много по-късно
следъ нейната смърть. Идатъ дни, когато имената на заслужилите се налагатъ съ силата
на надживелите ги народополезни дела и заставятъ, макаръ и късно, следващите по
коления да ги извадятъ изъ мрака и пазятъ ревниво въ своята духовна съкровищница за
назидание и примеръ. Съ подетата инициатива да се потърсятъ въ далечното минало
достойните синове на Трънско, не може да не се спомене и името на архимандритъ
Мисаилъ Байкушевъ и то съ чувство на истинска гордость и съзнание на изпълненъ
дългъ.
Роденъ е презъ 1783 година въ Трънъ, синъ на родоначалникътъ на фамилията
Байкушеви — Цветко Байкушевъ, на когото той е билъ седмото дете отъ осемтехъ
му синове. Младиятъ юноша, едва 14—15 годишенъ, бива даденъ да учи ко
жухарство въ Самоковъ. Буйниятъ трънски младежъ, обаче, не останалъ да
учи „занаятъ“ и бива завеленъ отъ случайно минаващи двама калугери презъ града
Самоковъ — въ Св. Гора, гждето го настаняватъ на служба въ Руския манастиръ
Св. Панталеймонтъ. Показалъ зключителна любознателность и дарования, манастирската
управа го изпраща въ Киевъ, Русия, да следва тогавашното духовно училище. Завър-
шилъ тамъ богословско образование и придобилъ всестранна подготовка, той бива изпратени
отъ руската духовна власть или правителството (това точно не се знае), въ 1810 год.
на служба въ Черна Гора, а по-късно се установява въ Босна и Херцеговина — все въ
слубжа на Христовата вЬра и църква и като учитель въ Сараево. Следъ 10 — 12 го
дишна сужба Мисаиалъ се връща за кратко време отново въ Русия, кждето приема монашески
чинъ и наскоро следъ това дееспособниятъ монахъ достига до чинъ архимандритъ —
бждещъ владика. Това е станало въ Дечанския манастиръ (новоосвободеното сръбско
княжество). И тукъ, обаче, обикновениятъ и монотоненъ манастирски животъ не го за.
държа. Той търси нФщо друго, което да запълни празднотата на неговия борчески духъ
Истински и вдъхновенъ апостолъ на Христовото учение и вфра, еднакво като учитель въ
Сараево и отъ килията на Дечанския манастиръ, неговата проповфдь е стопляла душитф
на християните въ тия славянски страни и държала будно националното имъ съзнание и
религиозно чувство. За тая си дейность просвЪтениятъ монахъ е следвало да заплати
517
и
