Page 511 - trnski_kraj

5

зоркото око на турската власть. Пръснатъ билъ слухътъ, че „дедо Владика разпростра­
нявали и Паисиевата история между населението“, а още повече Григорий билъ презн-
ранъ отъ водачите на току-що освободилото се съседно княжество, като фанатикъбългаринъ.
Григорий билъ презиранъ, защото убедително доказвалъ, въ съгласие съ чужди езико­
веди, че езиковата граница между княжеството на князъ милоша, и поробена България
е линията, която минава отъ Оршова на Дунава, Българска Морава, планина Ястребецъ,
Шаръ, р. Дринъ, презъ Албания за Адриатика. А за да подържа тази теза, Григорий Ни-
шаьски е ималъ следните основания: „Пжтници идещи отъ Белградъ, щомъ стигнатъ
градъ Алексинацъ, казватъ: „Влизаме у Бугарско“. А Бланки казва, че населението
по р. Нишава, Тимокъ и Морава до Алексинацъ се нарича „българско“, и самото
въстание презъ 1841 г. е било чисто бългатско дело. Мнозина отъ съседното свободно
княжество се опитали да подкупятъ апостола на българското възраждане въ Западна
България. Дори князъ Милошъ праща на д4до Владика хиляда — 1000 жълтици и
писмо, съ което го увещава да пренесе Владишкия престолъ въ гр. Алексинацъ, за да
му се увеличатъ пределите на Богодарованата му епархия. Ала маститиятъ архиерей не
се подава на изкушение. Ето защо срещу бойкия и коравъ българинъ се очертава двоенъ
фронтъ — отъ турци и сърби. И срещу Моравския Софроний се устройватъ комплоти,
особено когато той приелъ подаръка въ пари, ала не се мГстилъ отъ Нишъ. Тая дър-
зость на архиерея е уголемила враждата срещу него и се поставя началото на плана
за неговото убийство. А обстоятелството, че Григорий се срТщалъ често съ французина
Бланки и други европейци и че тия срещи били подъ близкото наблюдение на турцитТ
въ Нишъ е коствало на архиерея да бжде лишенъ отъ епархията си. Отъ тука се поч-
ватъ вече редицата отъ страдания и мжчения надъ народния труженикъ, доблестния
трънчанинъ. Въпреки нанасяните му мжчения, лишения, тревога, упоритиятъ Григорий
не превилъ своя вратъ и дори до часа на смъргьга си. Той си останалъ ревностенъ
защитникъ на българщината. И единъ ясенъ день, когато опожарените селища още не
били угаснали, когато още се чували стоновете на угнетеното население, когато въ насе­
лението се зараждала мисъльта за скорошната свобода, тогава и скжпата жертва почи­
нала, митрополигь Григорий билъ посЬчеръ съ ножъ отъ турския паша въ Нишъ и то
презъ време изпълнение на архиерейския си дългъ.
Когато е пострадалъ тоя апостолъ за народна свобода, той е билъ къмъ 65—70 год.
И днесъ една плоча съ надписъ, намираща се въ храма „Св. Архангелъ“ въ гр. Нишъ,.
свидетелствува за тоя епизодъ. Неизвестенъ благородникъ, следъ тия печални събития,
събралъ костите на митрополитите Григорий и Милетий и ги погребалъ по християнски
въ обща гробница, надъ кояго се издига надписъ: Блажено-почивши отецъ нашихъ Гри­
горий болгарина, Свещено-началникъ и Мигрополитъ Нишки родомъ отъ Трънски округъ
получилъ животъ вечни въ 1842 год. октомврий 18 день.“
Митрополит-ь Григорий е природно даровитъ, трудолюбивъ и пагриотъ до фанатизъмъ.
Той е билъ една светла личность между поробеното население, което се е ползувало съ
необикноновено уважение и симпатия отъ всички притеснени. Той е допринесълъ твърде
много за напредъка на училищното и църковно дело въ Нишъ, Пиротъ, Знеполе и
околностите имъ. Той се наелъ съ лични материални средства и съ помощь отъ мест­
ното население да доизгради храма въ Нишъ. Той организира подписка за помощь, като
привлича на страната си турския валия, който дава за делото 5,000 гроша и отъ тая
събрана сума се построява първото българско училище. Митрополигь Григорий не до-
живе да види свободата, ала той съ делата си и съ архиерейския подвигъ въ онова
тъмно време я подготви. И това за неговия духъ е най-големата утеха. Той хвърли се­
мето на Паисиевата история далече отъ родното си село Кожинци, като остави завещание
къмъ поколенията, щото това семе да не заглъхва, а да се разрастне и даде изобиленъ
плодъ. Той умре мжченически далече тамо въ нишките крепости, безъ да бжде зър­
нати отъ ужасените му родители. И, ако некогашъ се потърсятъ отъ историята фигу­
рите на незнайните и малко известните народни труженици, за да бждатъ поставени
имената имъ въ пантеона на безсмъртните, безспорно доблестниятъ селянинъ отъ с. Ко­
жинци, израстналъ въ дебрите на Кожинската планина, кждето и днесъ се намира „Вла-
дикината махала“, ще бжде поставенъ на приличното и заслужено место. Чакъ тогава
ще разберемъ и ние, големото дело, що е водилъ, и цельта, която е преследвалъ тоя
високо-интелигентенъ и крайно безстрашенъ човекъ. Неговото име днесъ е засенчено
поради обичайната му скромность — скромностьта на архиерей, и поради това, че

514